---

Буда и Дао

Дао шко­ла­та прак­ти­ку­ва уе­ди­не­но са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не; да­о­ис­т­ка­та ре­ли­гия не би тряб­ва­ло да съ­щес­т­ву­ва. Да­о­ис­т­ка­та ре­ли­гия е на прак­ти­ка про­дукт на ре­фор­ми, със­то­я­ли се в най-но­ва­та ис­то­рия. В ни­коя пре­дис­то­ри­чес­ка епо­ха ни­ко­га не е има­ло та­ко­ва нещо, като ре­ли­ги­о­зен да­о­изъм. При­чи­на­та е, че Дао шко­ла­та няма за цел да пред­ла­га спа­се­ние на всич­ки съз­на­тел­ни съ­щес­т­ва; вмес­то това пре­по­да­ва уе­ди­не­но са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не и прак­ти­ку­ва­не в по­кой. Така тя усъ­вър­шен­с­т­ва проз­ре­ние в Джън. От Джън, Шан и Жен тя фо­ку­си­ра сво­е­то са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не вър­ху проз­ре­ние в това как­во е Джън (Истинност), под­х­ран­ва вро­де­на­та при­ро­да на чо­ве­ка чрез усъ­вър­шен­с­т­ва­не на Джън и се стре­ми да се за­вър­не към това, ко­е­то е пър­во­на­чал­но и ис­тин­но. Дао по­ве­ля­ва усъ­вър­шен­с­т­ва­не­то да се из­вър­ш­ва в по­кой, така че [Дао шко­ла­та] на­ис­ти­на няма ни­как­во же­ла­ние да спа­ся­ва съз­на­тел­ни съ­щес­т­ва в ши­рок ма­щаб. Ко­га­то един да­о­ист за­вър­ши са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то си, той ще бъде бро­дещ Бог или стран­с­т­ващ без­с­мър­тен. На Не­бе­са­та има пла­ни­ни и вода точ­но как­то тук и той ще ос­та­не на една та­ка­ва пла­ни­на. В дейс­т­ви­тел­ност да­о­ис­т­ка­та ре­ли­гия е била по­ро­де­на от при­вър­за­нос­ти­те на обик­но­ве­ни­те хора. Хо­ра­та оби­чат да обе­ди­ня­ват уси­лия и да фор­ми­рат гру­пи, тъй като жа­ду­ват за приз­на­ние и лич­на из­го­да. Така че неща като това имат тен­ден­ция да се по­я­вя­ват.

В дейс­т­ви­тел­ност да­о­ис­т­ка­та ре­ли­гия не съ­щес­т­ву­ва. Един да­о­ист учи сво­и­те уче­ни­ци на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не в уса­мо­те­ние. Въп­ре­ки че да­о­ис­т­ка­та ре­ли­гия бе съз­да­де­на и има мно­го уче­ни­ци, не все­ки от тях по­лу­ча­ва ис­тин­с­ко­то уче­ние. Ако учи­те­лят на­ме­ри до­бър уче­ник, той ще му пре­по­да­де ис­тин­с­ки­те неща. А ако няма доб­ри уче­ни­ци, той ще из­бе­ре без­г­ри­жен и ле­сен жи­вот, пра­вей­ки как­во­то по­же­лае. [Той може да го нап­ра­ви,] за­що­то е пос­тиг­нал Дао и ис­тин­с­ка­та сво­бо­да, ко­я­то идва с това.

Буда е Буда, а Дао е Дао. Смес­ва­не­то на уче­ни­я­та на две­те шко­ли е на­пъл­но не­въз­мож­но. Това, ко­е­то прак­ти­ку­ва­ме ние оба­че, е на­ис­ти­на ог­ром­но. На­ша­та прак­ти­ка се ба­зи­ра на са­ма­та Все­ле­на и об­х­ва­ща всич­ко. Ос­но­ва­та ни лежи в Буда шко­ла­та и това, ко­е­то има­ме, било то ос­нов­ни прин­ци­пи или ха­рак­те­рис­ти­ки, са бу­дис­т­ки. Но този Фа над­х­вър­ля и две­те шко­ли – и Буда, и Дао. На раз­лич­ни нива съ­щес­т­ву­ват раз­лич­ни раз­би­ра­ния и раз­лич­ни­те нива имат раз­лич­ни про­яв­ле­ния. Тези в рая Фа­лун имат сво­е­то поз­на­ние, до­ка­то от­въд рая Фа­лун съ­щес­т­ву­ва по-вис­ше поз­на­ние, а още по-на­ви­со­ко има дори още по-вис­ши фор­ми на поз­на­ние.

Има и още един въп­рос, а имен­но този за из­на­чал­ни­те Бо­го­ве. Няма сми­съл да дис­ку­ти­ра­ме това с днеш­ни­те са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи се оба­че, за­що­то за тях то е не­въ­об­ра­зи­мо, би­дей­ки от­въд тях­на­та сфе­ра. Ето защо го­во­ря само за две­те шко­ли – за Буда и Дао. Ко­га­то го­во­ря на твър­де ви­со­ко ниво, не се по­лу­ча­ва; хо­ра­та не мо­гат да при­е­мат та­ки­ва неща. На тях не им е поз­во­ле­но да зна­ят.

---