---

Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Ню Йорк

Ли Хонгджъ

23 март 1997 г.

На­ми­рай­ки се на­да­леч и раз­де­ле­ни от оке­а­ни, не е лес­но да се срещ­на с вас. Но въп­ре­ки че не мо­же­те да ме ви­ди­те лич­но, до­ка­то се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те, аз съм всъщ­ност точ­но до вас. И до­ка­то се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те, мога да съм от­го­во­рен за вас чак до края; нещо по­ве­че, аз се гри­жа за вас във все­ки един мо­мент. (Аплодисменти) Кой­то не пос­тъп­ва по този на­чин, все едно пре­по­да­ва зла прак­ти­ка, вър­ши лоши неща и про­из­вол­но раз­к­ри­ва не­бес­ни тай­ни. Раз­би­ра се, тъй като вече зна­е­те това от соб­с­т­вен опит, не е не­об­хо­ди­мо да го обяс­ня­вам твър­де мно­го. Го­во­ря само за не­ща­та, ко­и­то мога да нап­ра­вя, и не го­во­ря за това, ко­е­то не мога. Ето защо Дафа се е раз­вил по здра­вос­ло­вен на­чин.

Ко­га­то се срещ­нах с вас пос­лед­ния път, ня­ма­ше тол­ко­ва мно­го хора. Раз­би­ра се, има мно­го по­ве­че хора, ко­и­то не са тук, за­що­то не са мог­ли да се ос­во­бо­дят от ра­бо­та. Това оз­на­ча­ва, че от­как­то се срещ­нах с вас пос­лед­ния път, има мно­го по­ве­че хора, ко­и­то са по­е­ли по пътя на Дао и са по­лу­чи­ли Фа. Фак­тът, че този Фа може да се раз­вие така бър­зо и да се раз­п­рос­т­ра­ни в та­къв го­лям ма­щаб, вяр­вам се дъл­жи на си­ла­та на Дафа. Съ­щев­ре­мен­но пъ­тят, по кой­то сме по­е­ли в про­це­са на раз­п­рос­т­ра­ня­ва­не на Дафа, е пра­ви­лен. Тъй като на­ис­ти­на сме от­го­вор­ни към на­ши­те уче­ни­ци и към об­щес­т­во­то, ние сме спо­соб­ни да пос­тиг­нем тези ре­зул­та­ти. По­не­же има мал­ко въз­мож­нос­ти да се срещ­на с вас – не е лес­но да дой­да в САЩ, не­об­хо­ди­ма е виза, така че е мал­ко не­у­доб­но – сега, ко­га­то има­ме въз­мож­ност да се срещ­нем, ис­кам да дам всич­ко от себе си, за да ви по­мог­на да раз­ре­ши­те ня­кои от ва­ши­те проб­ле­ми. Мо­же­те да пов­диг­не­те раз­лич­ни­те въп­ро­си, ко­и­то има­те, и аз ще ви от­го­во­ря. Нека се въз­пол­з­ва­ме по най-доб­рия на­чин от тази въз­мож­ност, за да ви по­мог­на да раз­ре­ши­те ня­кои от ва­ши­те зап­ле­те­ни и труд­ни въп­ро­си и да нап­ра­вим така, че Дафа да се раз­вие по един дори още по-здра­вос­ло­вен на­чин в САЩ. Пър­во­на­чал­но ис­ках да го­во­ря пред уче­ни­ци­те по ня­кои спе­ци­фич­ни въп­ро­си, но ня­кои от вас в пуб­ли­ка­та вче­ра по­лу­чи­ха „спе­ци­ал­но от­но­ше­ние“. Тъй като дой­до­ха рано, от­го­во­рих на ня­кои от тех­ни­те въп­ро­си вче­ра. Но не се при­тес­ня­вай­те, не съ­жа­ля­вай­те днес – тези от вас, ко­и­то не са мог­ли да слу­шат вче­ра, все още мо­гат да за­да­ват въп­ро­си и аз ще им от­го­во­ря.

Ще из­пол­з­вам това вре­ме, за да ви го­во­ря за неща, свър­за­ни със са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то, с дру­ги думи – Фа. Знам, че през този пе­ри­од сте се по­доб­ри­ли бър­зо – всъщ­ност мно­го бър­зо. Ко­га­то се вър­нах в Ки­тай от САЩ пос­лед­ния път, ка­зах на уче­ни­ци­те в Ки­тай, че Съ­е­ди­не­ни­те щати са спе­ци­ал­но мяс­то и че мно­го из­к­лю­чи­тел­ни хора – в час­т­ност, из­к­лю­чи­тел­ни ки­тай­ци – се на­ми­рат там. Тези хора имат дос­та доб­ро вро­де­но ка­чес­т­во, дъл­бо­ко раз­би­ра­не за Дафа, бър­зо схва­щат и пра­вят по-бър­зи про­би­ви в сво­и­те нива. Това са пре­дим­с­т­ва­та, ко­и­то има­те. Но не ста­вай­те са­мо­до­вол­ни, тъй като също така има­те при­вър­за­нос­ти и пре­пят­с­т­вия в раз­лич­ни фор­ми, ко­и­то е не­об­хо­ди­мо да се пре­о­до­ле­ят, и само то­га­ва мо­же­те да се по­доб­ри­те дори още по-бър­зо.

Сега ще го­во­ря за бо­лес­т­на­та кар­ма – проб­лем, кой­то обър­к­ва мно­го от на­ши­те уче­ни­ци, ко­и­то не са изу­ча­ва­ли Фа на дъл­бо­ко ниво. При все това вече съм обяс­нил в мо­я­та кни­га как ние, са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи­те се, тряб­ва да се спра­вя­ме с бо­лес­ти­те. Ще го­во­ря от­но­во за това, от друг ъгъл. Факт е, че ние, прак­ти­ку­ва­щи­те, не бива да се взе­ма­ме пог­реш­но за обик­но­ве­ни хора. Зна­е­те, че в древ­ни вре­ме­на, ко­га­то ня­кой ста­нел мо­нах, хо­ра­та по­ве­че не го смя­та­ли за обик­но­вен чо­век – той вече бил на­по­ло­ви­на Бог. И така, как­ва е раз­ли­ка­та меж­ду чо­веш­ко­то съ­щес­т­во и един Бог? Чо­век има емо­ции – мно­го сил­ни емо­ции. Чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва жи­ве­ят в този свят имен­но за­ра­ди тези емо­ции. Без емо­ции не мо­же­те да жи­ве­е­те в този свят. Това, ко­е­то ха­рес­ва­те, хо­би­та­та, ко­и­то има­те, това, ко­е­то ви пра­ви щас­т­ли­ви, ко­е­то ви пра­ви гнев­ни, лю­бов­та в се­мейс­т­во­то, лю­бов­та меж­ду съп­руг и съп­ру­га, лю­бов­та към де­ца­та, как­во ис­ка­те да пра­ви­те, как­во не ис­ка­те да пра­ви­те, това, че ха­рес­ва­те оп­ре­де­ле­ни неща, че не ха­рес­ва­те оп­ре­де­ле­ни неща и т. н. – всич­ко про­из­ли­за от чо­веш­ки­те емо­ции. Без тези емо­ции не би съ­щес­т­ву­ва­ло ни­как­во обик­но­ве­но чо­веш­ко об­щес­т­во. В със­то­я­ни­е­то на тези емо­ции това, ко­е­то хо­ра­та пра­вят в съз­ву­чие с обик­но­ве­но­то чо­веш­ко със­то­я­ние, не може да се смя­та за пог­реш­но. То­га­ва защо мно­го хора от ми­на­ли­те по­ко­ле­ния каз­ват, че всич­ки чо­веш­ки раз­би­ра­ния са пог­реш­ни? Това е, за­що­то хо­ра­та, из­рек­ли тези думи, вече не са били обик­но­ве­ни хора и са гле­да­ли на хо­ра­та от раз­лич­но ниво. Но тъй като хо­ра­та са сред обик­но­ве­ни­те хора, не мо­же­те да ка­же­те, че не са пра­ви. Как­то ка­зах вче­ра, въп­ре­ки че това чо­веш­ко об­щес­т­во е ужас­но, то все още е едно от ни­ва­та – най-нис­ко­то ниво – пре­ми­на­ва­щи през це­лия кос­мос, от вър­ха до дъ­но­то, и е про­яв­ле­ние на при­ро­да­та на кос­мо­са – Дафа – на най-нис­ко­то ниво. Без да съ­щес­т­ву­ва това чо­веш­ко ниво, няма да се по­лу­чи. Също така е не­въз­мож­но все­ки да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва в Буда. Не­въз­мож­но е чо­веш­ко­то об­щес­т­во да не съ­щес­т­ву­ва – то прос­то съ­щес­т­ву­ва по този на­чин. Прос­то това е една мно­го спе­ци­ал­на сре­да и може да съз­да­де хора от ви­со­ки нива. Така че е раз­лич­но, ко­га­то раз­г­леж­да­те хо­ра­та от пер­с­пек­ти­ва­та на ви­со­ки нива. Ето защо ка­зах, че като са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи се, не мо­же­те да из­пол­з­ва­те обик­но­ве­ни­те чо­веш­ки пред­с­та­ви, за да пре­це­ни­те това, ко­е­то виж­да­те, с ко­е­то вли­за­те в кон­такт или ко­е­то пре­жи­вя­ва­те. Сле­до­ва­тел­но тряб­ва да се при­дър­жа­те към по-ви­сок стан­дарт.

Ко­га­то един обик­но­вен чо­век се раз­бо­лее и не оти­де до бол­ни­ца­та или не взе­ме ле­кар­с­т­во, това не е в съз­ву­чие с прин­ци­пи­те на обик­но­ве­ни­те хора, не е в съз­ву­чие с прин­ци­пи­те на този свят и хо­ра­та не мо­гат да го при­е­мат: „Раз­би­ра се, че чо­век тряб­ва да взи­ма ле­кар­с­т­ва, ко­га­то се раз­бо­лее.“ „Раз­би­ра се, че чо­век тряб­ва да оти­де в бол­ни­ца за ле­че­ние, ко­га­то се раз­бо­лее.“ Ето как хо­ра­та се спра­вят с това и то не е неп­ра­вил­но. Но като са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ващ се, не мо­же­те да се взе­ма­те пог­реш­но за обик­но­вен чо­век. Ка­за­но по-се­ри­оз­но, вие вече не сте чо­веш­ко съ­щес­т­во. Как­то току-що ка­зах, хо­ра­та при­те­жа­ват раз­лич­ни емо­ции и же­ла­ния и жи­ве­ят за­ра­ди емо­ци­я­та. В хода на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то пос­те­пен­но при­е­ма­те тези неща по-леко и пос­те­пен­но се от­къс­ва­те от тях, до­ка­то на­пъл­но ги изос­та­ви­те. Хо­ра­та жи­ве­ят за­ра­ди тези неща, но вие – не. Може ли да сте ед­нак­ви с едно чо­веш­ко съ­щес­т­во? Вие не сте. Тъй като слу­ча­ят е та­къв, защо не при­ло­жи­те прин­ци­пи на ви­со­ко ниво, ко­и­то не са съ­щи­те, като тези на обик­но­ве­ни­те хора, за да пре­це­ня­ва­те проб­ле­ми­те, вас са­ми­те и не­ща­та, с ко­и­то се сб­лъс­к­ва­те? Това е на­чи­нът, по кой­то би тряб­ва­ло да бъде. Ето защо ви ка­зах, че ко­га­то ние, са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи­те се, чув­с­т­ва­ме дис­ком­форт ня­къ­де в тя­ло­то си, това не е бо­лест. Но това, ко­е­то обик­но­ве­ни­те хора смя­тат за бо­лес­т­но със­то­я­ние, и със­то­я­ни­е­то, от­ра­зе­но в тя­ло­то на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щия се, ко­га­то кар­ма­та му бива на­ма­ле­на, са едно и също. На обик­но­ве­ни­те хора им е труд­но да от­к­ри­ят раз­ли­ка­та. Ето защо са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то наб­ля­га на прос­вет­ле­ни­е­то. Ако тези неща не бяха ед­нак­ви, все­ки би се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­вал и въп­ро­сът за прос­вет­ле­ни­е­то не би съ­щес­т­ву­вал. Ако само прек­рас­ни неща се случ­ва­ха в тя­ло­то на чо­век и дори мал­ко дис­ком­форт се усе­ща­ше по на­чи­на, по кой­то се чув­с­т­ват без­с­мър­т­ни­те, ка­же­те ми, кой не би се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­вал? Все­ки би се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­вал, но то­га­ва няма да се за­чи­та – няма да се за­чи­та за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не. Ос­вен това, на хо­ра­та не им е поз­во­ле­но да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват по този на­чин, тъй като няма да е вклю­че­но ни­как­во прос­вет­ле­ние. Така че в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то със си­гур­ност ще бъ­де­те из­пит­ва­ни нас­ред не­си­гур­ност­та за това кое е ис­ти­на и кое – лъжа, за да се види как се спра­вя­те със си­ту­а­ци­я­та – да се види дали ще се смя­та­те за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ващ се или прос­то за обик­но­вен чо­век. Не е ли това, за да се види дали мо­же­те да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те? Раз­би­ра се, на по­вър­х­ност­та вие из­г­леж­да­те обик­но­ве­ни и без раз­ли­ка от обик­но­ве­ния чо­век, но всъщ­ност сте са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи се.

Вче­ра об­съж­дах са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то в Буда Фа. Са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то е най-важ­но­то нещо в кос­мо­са. Едно чо­веш­ко съ­щес­т­во иска да се из­ви­си до ниво тол­ко­ва ви­со­ко и да ста­не Ар­хат, Бод­хи­сат­ва, Буда, Дао или Бог; ако чо­веш­ко съ­щес­т­во с тяло, пъл­но с кар­ма, ще ста­ва Бог, не бих­те ли ка­за­ли, че това е се­ри­о­зен проб­лем? Не тряб­ва ли да раз­г­леж­да­те тези въп­ро­си стрик­т­но с ви­сок стан­дарт и да се при­дър­жа­те към пра­вед­но мис­ле­не? Ако все още гле­да­те на тези въп­ро­си от обик­но­ве­на глед­на точ­ка, не сте ли са­ми­те вие обик­но­ве­но чо­веш­ко съ­щес­т­во? Това е тол­ко­ва се­ри­о­зен въп­рос – да ви се даде въз­мож­ност да ста­не­те Буда – и въп­ре­ки това вие се раз­г­леж­да­те като чо­веш­ко съ­щес­т­во и все още пре­це­ня­ва­те тези неща с чо­веш­ки прин­ци­пи. То­га­ва няма да се по­лу­чи; вие не сте се­ри­оз­ни по от­но­ше­ние на това, така че не мо­же­те да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те. Бу­ди­те, Да­о­си­те и Бо­го­ве­те не са това, за ко­е­то мо­на­си­те и хо­ра­та в днеш­но вре­ме ги мис­лят. Как­то зна­е­те, Бу­ди­те и Бо­го­ве­те ня­мат обик­но­ве­ни чо­веш­ки емо­ции, нито имат обик­но­вен чо­веш­ки на­чин на мис­ле­не или пред­с­та­ви­те, ко­и­то са сред раз­би­ра­ни­я­та за не­ща­та на обик­но­ве­ни­те хора. Тех­ни­ят на­чин на мис­ле­не е от на­пъл­но раз­лич­но ниво и те ня­мат чо­веш­ки по­ня­тия и пред­с­та­ви за не­ща­та. Сега хо­ра­та са очо­ве­чи­ли Бу­ди­те и Бод­хи­сат­ви­те и мис­лят за тях, ся­каш те при­те­жа­ват чо­веш­ки емо­ции и чо­веш­ки из­раз. Ко­га­то ня­кои хора хо­дят в хра­мо­ве, за да бо­гот­во­рят Бу­ди­те и да па­лят та­мян, те не хо­дят там за­ра­ди са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не или от по­чит, а за да мо­лят за раз­ни неща – да мо­лят Бу­ди­те със сво­и­те при­вър­за­нос­ти. По­мис­ле­те, как­во лошо на­ме­ре­ние е това!

В ми­на­ло­то хо­ра­та бо­гот­во­ре­ли Бу­ди­те само от ува­же­ние. С дру­ги думи, вмес­то да ис­кат нещо за себе си, те ид­ва­ли, за да им от­да­дат по­чит, да ги бо­гот­во­рят или да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват в Буди, тъй като Бу­ди­те са ве­ли­ки и пред­паз­ват чо­веш­кия род в гран­ди­о­зен ма­щаб. Но хо­ра­та вече не са та­ки­ва в днеш­но вре­ме. В ми­на­ло­то те ви­на­ги има­ли пра­вед­ни мис­ли, ко­га­то мис­ле­ли за Буда или Бод­хи­сат­ва, и спо­ме­на­ва­ли ду­ма­та „Буда“ или „Бод­хи­сат­ва“ с ог­ром­но ува­же­ние, чув­с­т­вай­ки, че те са ве­ли­чес­т­ве­ни и прек­рас­ни. Но днеш­ни­те хора вече ня­мат по­доб­ни раз­би­ра­ния. Те про­из­вол­но от­ва­рят уста и го­во­рят за Бу­ди­те – про­из­вол­но го­во­рят за Бу­ди­те и Бод­хи­сат­ви­те, ся­каш ду­ми­те им ник­нат на ези­ка. Те дори про­из­вол­но из­вай­ват и ри­су­ват лика на Буда как­то си по­ис­кат и го пос­та­вят къ­де­то по­же­ла­ят. Изоб­ра­же­ни­я­та на Буда Ами­та­ба и Дева Ма­рия дори са вка­ра­ни в гро­би­ща­та. На­ис­ти­на из­г­леж­да ся­каш чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва нап­рав­ля­ват Бо­го­ве­те да се гри­жат за мър­т­ви­те, ся­каш чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва ко­ман­д­ват Бо­го­ве­те да пра­вят това или оно­ва. Не е ли на­ме­ре­ни­е­то та­ко­ва? По­мис­ле­те всич­ки: един Бог е тол­ко­ва свят и ве­лик – с един за­мах на ръ­ка­та си той може да до­не­се щас­тие на ця­ло­то чо­ве­чес­т­во, а с друг за­мах на ръ­ка­та си да го до­ве­де до раз­ру­ха. И при все това вие се от­на­ся­те с тях по този на­чин? Ако не беше тях­но­то ми­ло­сър­дие към хо­ра­та, хо­ра­та щяха да са миг­но­ве­но уни­що­же­ни без сле­да, ко­га­то от не­ве­жес­т­во вър­шат лоши неща. Прос­то сега хо­ра­та не раз­би­рат това, така че сме­ят да дейс­т­ват по този на­чин. Те всъщ­ност бо­го­хул­с­т­ват сре­щу Бу­ди­те. Точ­но как­то ка­зах пос­лед­ния път. То­га­ва ви спо­ме­нах, че дори рес­то­ран­т­с­ки­те ме­ню­та имат блю­да с име­то „Буда прес­ка­ча сте­на­та“ и така на­та­тък. Буда няма ни­как­ви при­вър­за­нос­ти към цвят и вкус. Каз­вай­ки, че ко­га­то Буда по­ми­ри­ше вкус­ния аро­мат, ще прес­ко­чи от дру­га­та стра­на на сте­на­та, за да изя­де хра­на­та – не е ли това най-по­роч­но­то бо­го­хул­с­т­ва­не сре­щу Буда? Има и блю­да, на­ре­че­ни „Ве­ге­та­ри­ан­с­ко­то яс­тие на Ар­хат“ и т. н. Един Ар­хат също няма при­вър­за­нос­ти­те на обик­но­ве­ни­те хора към цвят и вкус. Въп­ре­ки това каз­ва­те, че блю­до­то, на­ре­че­но „Ве­ге­та­ри­ан­с­ко­то яс­тие на Ар­хат“ е това, ко­е­то един Ар­хат яде – не го ли обиж­да­те? Те на­ми­рат хра­на­та на обик­но­ве­ни­те хора за от­в­ра­ти­тел­на. Така че тех­ни­ят на­чин на мис­ле­не е раз­ли­чен от чо­веш­кия. Во­де­ни от пари и же­ла­ния, хо­ра­та сега са ста­на­ли при­чи­на за този вид си­ту­а­ция спря­мо Бо­го­ве­те и Бу­ди­те. Бу­ди­те, Да­о­си­те и Бо­го­ве­те не при­те­жа­ват чо­веш­ки­те раз­би­ра­ния или чо­веш­кия на­чин на мис­ле­не. Но как­то току-що ка­зах, хо­ра­та хо­дят да бо­гот­во­рят Буда не със сър­це на ве­ли­ко ува­же­ние или с же­ла­ни­е­то да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват, а да мо­лят Буда за неща: „Бла­гос­ло­ви ме, за да имам син, да нат­ру­пам бо­гат­с­т­во, да ми се пре­мах­нат не­щас­ти­я­та, да се отър­ва от пре­меж­дия…“ Тех­ни­те на­ме­ре­ния са все та­ки­ва. Но Бу­ди­те не се във­ли­чат в тези неща – те пред­ла­гат вър­хов­но спа­се­ние на хо­ра­та. Ако мо­жех­те да жи­ве­е­те като без­с­мър­т­ни, да се нас­лаж­да­ва­те на вся­ка­къв вид ком­форт сред обик­но­ве­ни­те хора, да има­те мно­го пари и да ня­ма­те неп­ри­ят­нос­ти и беди, на­ис­ти­на ня­ма­ше да ис­ка­те да се усъ­вър­шен­с­т­ва­те в Буда или да ста­не­те Бог. С тол­ко­ва мно­го удоб­с­т­во, сега вече щях­те да сте Бог. Не­въз­мож­но е не­ща­та да са по този на­чин.

Чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва нат­руп­ват кар­ма жи­вот след жи­вот. Соб­с­т­ве­на­та кар­ма на чо­век му до­на­ся труд­нос­ти, стра­да­ние, пре­меж­дия, лип­са на пари и мно­го бо­лес­ти в този и в след­ва­щия жи­вот. Само след като из­п­ла­ти­те кар­ма­та си, мо­же­те да по­лу­чи­те щас­тие и да сте доб­ре. Неп­ри­ем­ли­во е, ако из­вър­ш­ва­не­то на пог­реш­ни де­я­ния не се зап­ла­ща – това е прин­цип, кой­то съ­щес­т­ву­ва в кос­мо­са. Може да има­те чув­с­т­во­то, че не­ща­та, ко­и­то са се слу­чи­ли в пре­диш­ния жи­вот и тези, ко­и­то се случ­ват в след­ва­щия жи­вот, се от­на­сят за два­ма раз­лич­ни души. Всъщ­ност, ко­га­то дру­ги­те ви пог­лед­нат, те гле­дат кур­са на ця­лос­т­но­то ви съ­щес­т­ву­ва­не. То е като да се съ­бу­ди­те от сън и да ка­же­те, че нап­ра­ве­но­то от вас вче­ра няма нищо общо с това, ко­е­то пра­ви­те днес, и че това, ко­е­то сте нап­ра­ви­ли вче­ра, не е било из­вър­ше­но от вас. Но всич­ко това е нап­ра­ве­но от вас и ето как те гле­дат на жи­во­та на чо­век. Така че пре­ди мал­ко се от­к­ло­них, за да ви пре­дам тази идея – не мо­же­те да раз­г­леж­да­те тези неща чрез обик­но­ве­ни­те чо­веш­ки раз­би­ра­ния. Обик­но­ве­ни­ят чо­век тряб­ва да взи­ма ле­кар­с­т­во, ко­га­то се раз­бо­лее. Но при по­ло­же­ние, че вие сте са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи се, аз също така не ви заб­ра­ня­вам да взи­ма­те ле­кар­с­т­во. Но не го­во­рим ли за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не? И не го­во­рим ли за прос­вет­ле­ние? От вас не се изис­к­ва да се прос­вет­ли­те за всич­ко. До­кол­ко­то мо­же­те да се прос­вет­ли­те, е доб­ре. Ако ня­кой каже, че не може – „Не, не мога да се от­ка­жа от тази при­вър­за­ност. Въп­ре­ки това тряб­ва да взе­ма ле­кар­с­т­во. Въп­ре­ки че се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­вам, аз все пак тряб­ва да взе­мам ле­кар­с­т­во“ – как гле­дам на този въп­рос? Само съ­жа­ля­вам за не­го­во­то лошо прос­вет­ли­тел­но ка­чес­т­во и за това, че не е пре­ми­нал този тест. Мо­гъл е да се по­доб­ри и да нап­ра­ви го­ля­ма крач­ка към Съ­вър­шен­с­т­во­то, но не е нап­ра­вил тази крач­ка. Само съ­жа­ля­вам за това и не съм ка­зал, че този чо­век по­ве­че не е до­бър. Нито съм ка­зал, че този чо­век по­ве­че не може да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва, след като взе­ме ле­кар­с­т­во. Това е, за­що­то прос­вет­ли­тел­но­то ка­чес­т­во на все­ки е раз­лич­но и вро­де­но­то ка­чес­т­во на все­ки е също раз­лич­но. Само ко­га­то се по­доб­ри­те, мо­же­те да пре­ми­не­те този тест и да при­до­би­е­те ново раз­би­ра­не. Ако не мо­же­те да се по­доб­ри­те и не се прос­вет­ли­те на­пъл­но по този въп­рос, това оз­на­ча­ва, че в това от­но­ше­ние все още сте обик­но­вен чо­век. Но не може да се каже, че сте на­пъл­но неп­ри­год­ни.

Нека ви кажа по­ве­че за вза­и­мов­ръз­ка­та меж­ду при­е­ма­не­то на ле­кар­с­т­ва и ели­ми­ни­ра­не­то на кар­ма. Току-що ка­зах, че кар­ма­та, тру­па­на жи­вот след жи­вот, е това, ко­е­то при­чи­ня­ва бо­лест­та. Как­ва е тази кар­ма? Кол­ко­то по-мал­ки са час­ти­ци­те на кар­ма­та, ко­и­то съ­щес­т­ву­ват в дру­ги из­ме­ре­ния – кол­ко­то по-дреб­но­зър­нес­ти са – тол­ко­ва по­ве­че сила има тя. Ко­га­то про­ник­не в на­ше­то из­ме­ре­ние, тя е мик­ро­ор­га­ни­зъм, най-мик­рос­ко­пич­ни­ят ви­рус. То­га­ва бих­те ли ка­за­ли, че бо­лест­та е слу­чай­на? Тя не може да бъде раз­б­ра­на от съв­ре­мен­ни­те ме­ди­ци­на или на­у­ка, ко­и­то мо­гат да раз­бе­рат само типа яв­ле­ния, ко­и­то се про­я­вя­ват в това по­вър­х­нос­т­но из­ме­ре­ние, със­та­ве­но от слоя на най-го­ле­ми­те час­ти­ци, об­ра­зу­ва­ни от мо­ле­ку­ли. Така че това се смя­та за бо­лест, ту­мор, ин­фек­ция ня­къ­де или нещо дру­го; но днеш­на­та на­у­ка не може да види фун­да­мен­тал­на­та при­чи­на за бо­лес­ти­те на хо­ра­та и ви­на­ги ги обяс­ня­ва с ог­ра­ни­че­ни­те при­чи­ни, ко­и­то мо­гат да бъ­дат раз­б­ра­ни от обик­но­ве­ни­те хора. Раз­би­ра се, ко­га­то ня­кой се раз­бо­лее, това обик­но­ве­но се под­чи­ня­ва на прин­ци­пи­те на ни­во­то на този свят и обик­но­ве­но съ­щес­т­ву­ва вън­шен фак­тор в този свят, кой­то кара бо­лест­та да се про­я­ви. То­га­ва на­ис­ти­на из­г­леж­да, че тя се при­дър­жа към прин­ци­пи­те на този свят. В дейс­т­ви­тел­ност това е прос­то вън­шен фак­тор, кой­то я пра­ви в съз­ву­чие с прин­ци­пи­те или със­то­я­ни­е­то на този свят. Но фун­да­мен­тал­на­та при­чи­на и бо­лест­та не про­из­ли­зат от това из­ме­ре­ние. Така че сега, ко­га­то взе­ме­те ле­кар­с­т­во, вие уби­ва­те бо­лест­та или ви­ру­са на по­вър­х­ност­та. Ле­кар­с­т­ва­та на­ис­ти­на мо­гат да уби­ват ви­ру­си на по­вър­х­ност­та. Въп­ре­ки това, Гонг на прак­ти­ку­ва­щия ав­то­ма­тич­но уни­що­жа­ва ви­ру­си и кар­ма. Но вед­на­га щом ле­кар­с­т­во­то убие по­вър­х­нос­т­ния ви­рус, кой­то се е про­мък­нал от дру­ги из­ме­ре­ния, ви­ру­сът – кар­ма­та – от дру­га­та стра­на ще раз­бе­ре, тъй като всич­ко е живо, и ще спре да при­иж­да. То­га­ва ще по­чув­с­т­ва­те, че сте се въз­с­та­но­ви­ли, тъй като сте взе­ли ле­кар­с­т­во. Но нека ви кажа, че така или ина­че тя се нат­руп­ва от дру­га­та стра­на. Жи­вот след жи­вот, хо­ра­та нат­руп­ват тази ма­те­рия. Ко­га­то нат­руп­ва­не­то дос­тиг­не оп­ре­де­ле­но ниво, чо­век ста­ва не­из­ле­чим и ко­га­то умре, той е на­пъл­но уни­що­жен. Той за­губ­ва жи­во­та си – за­ви­на­ги за­губ­ва жи­во­та си. Ето кол­ко е ужа­ся­ва­що. Така че тук ви обяс­них вза­и­мов­ръз­ка­та. Това не оз­на­ча­ва, че на хо­ра­та не им е поз­во­ле­но да взе­мат ле­кар­с­т­ва. Ко­га­то един обик­но­вен чо­век се раз­бо­лее, той не­съм­не­но се нуж­дае от ме­ди­цин­с­ко ле­че­ние.

Но как ние, са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи­те се, се спра­вя­ме с това? Не про­чис­т­ва­ме ли тя­ло­то ви? По­доб­но на го­диш­ни­те кръ­го­ве на дър­во­то, съ­щес­т­ву­ва кар­ма в са­ма­та сър­це­ви­на и във все­ки слой на тя­ло­то ви, жи­вот след жи­вот. Ко­га­то се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те, аз про­дъл­жа­вам да из­т­лас­к­вам тази кар­ма на­вън от цен­тъ­ра; тлас­кам и тлас­кам, и тлас­кам, и тлас­кам, до­ка­то на­пъл­но из­т­лас­кам кар­ма­та ви на­вън. И не всич­ко това може да пре­ми­не през по­вър­х­ност­та на те­ла­та ви. Ня­ма­ше да сте спо­соб­ни да го по­не­се­те, ако всич­ко­то ми­не­ше през по­вър­х­ност­та на тя­ло­то ви. Само пор­ция от него пре­ми­на­ва през по­вър­х­ност­та. Но вие въп­ре­ки това чув­с­т­ва­те, че вне­зап­но сте се раз­бо­ле­ли, на­ми­ра­те го за ужас­но неп­ри­ят­но и бо­лез­не­но, не мо­же­те да го по­не­се­те, смя­та­те се за обик­но­вен чо­век и оти­ва­те да взе­ма­те ле­кар­с­т­во. То­га­ва да­вай­те и взе­ме­те ле­кар­с­т­во­то, тъй като ние ни­ко­га не сме каз­ва­ли, че обик­но­ве­ни­те хора не мо­гат да взе­мат ле­кар­с­т­во. Каз­ва­ме само, че прос­вет­ли­тел­но­то ви ка­чес­т­во не е на ниво и че не сте пре­ми­на­ли доб­ре този тест. Ня­ма­ме пра­ви­ло, ко­е­то да каз­ва, че не мо­же­те да взе­ма­те ле­кар­с­т­ва, ко­га­то се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те – ня­ма­ме по­доб­но стрик­т­но пра­ви­ло. Но аз ви пре­по­да­вам прин­ци­пи­те на Фа. Ис­ка­те да из­ка­ра­те тази кар­ма, но съ­щев­ре­мен­но взе­ма­те ле­кар­с­т­ва и я на­тик­ва­те об­рат­но на­вът­ре – как се пред­по­ла­га да про­чис­тим тя­ло­то ви? Раз­би­ра се, бих­ме мог­ли да я из­ка­ра­ме ця­ла­та из­вън вас в дру­ги из­ме­ре­ния. Но Фа на този кос­мос има един прин­цип: тряб­ва да по­не­се­те стра­да­ние в това от­но­ше­ние, ко­га­то кар­ма­та ви е пре­мах­ва­на за вас. Тряб­ва да по­не­се­те съ­що­то стра­да­ние, ко­е­то сте при­чи­ни­ли на дру­ги­те пре­ди. Но за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи­те се, не мо­жем да ви на­ка­ра­ме да я по­не­се­те ця­ла­та по съ­щия на­чин, за­що­то ще ум­ре­те и то­га­ва няма да мо­же­те да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те. Като са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ващ се, след като пос­тиг­не­те Съ­вър­шен­с­т­во, вие ще зап­ла­ти­те об­рат­но на­ра­не­ни­те жи­во­ти с бла­гос­ло­вии. Но дейс­т­ви­тел­но тряб­ва да по­не­се­те част­та на пси­хи­чес­ка­та бол­ка. До­ка­то по­на­ся­те част­та, ко­я­то дъл­жи­те на дру­ги­те, вие из­п­ла­ща­те кар­ма­та, за­що­то стра­да­те. Не­ща­та не са изо­ли­ра­ни. До­ка­то из­п­ла­ща­те кар­ма­та, тряб­ва да се смя­та­те за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ващ се нас­ред бол­ка­та. Ко­га­то не го смя­та­те за бо­лест, вие на­ис­ти­на има­те раз­би­ра­не на ви­со­ко ниво по този въп­рос, а не мис­ле­не на обик­но­вен чо­век. То­га­ва не са ли се по­доб­ри­ли ва­ши­те ниво и съз­на­ние в това от­но­ше­ние? Не е ли в това въп­ро­сът? Смеш­но е да се смя­та, че чо­век може да се по­доб­ри в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то само като пра­ви уп­раж­не­ни­я­та. Уп­раж­не­ни­я­та са до­пъл­ни­тел­но сред­с­т­во към Съ­вър­шен­с­т­во­то.

Чо­век ни­ко­га не може да по­ви­ши ни­во­то си, без да по­доб­ри съз­на­ни­е­то си чрез са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не. И не е като той да може да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва в Буда само с мо­но­тон­но пе­е­не на све­ще­ни­те тек­с­то­ве, как­то каз­ват хо­ра­та. Има и хора, ко­и­то мис­лят, че чо­век може да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва в Буда, като пра­ви мно­гоб­рой­ни доб­ри дела. Всич­ко това е шега и всич­ки те са прак­ти­ки с на­ме­ре­ние. Ако не прак­ти­ку­ва­те дейс­т­ви­тел­но са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не, как­ва е пол­за­та от мо­но­тон­но­то пе­е­не на све­ще­ни тек­с­то­ве? Аб­со­лют­но е не­въз­мож­но да ста­не­те Буда без са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не. Не е има­ло све­ще­ни тек­с­то­ве, ко­га­то Буда Ша­кя­му­ни е пре­по­да­вал Дхар­ма (Фа) в ми­на­ло­то, нито ко­га­то Исус е про­по­вяд­вал своя За­кон (Фа). Хо­ра­та само са се за­ни­ма­ва­ли с прак­ти­чес­ко са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не. Мо­же­те ли да се прид­ви­жи­те на­го­ре, без да усъ­вър­шен­с­т­ва­те съз­на­ни­е­то си? Мо­же­те ли да се прид­ви­жи­те на­го­ре, без да от­го­во­ри­те на стан­дар­ти­те на това ниво? Мо­же­те ли да се ка­чи­те на Не­бе­то, на­то­ва­ре­ни с вся­как­ви емо­ции и же­ла­ния, с раз­но­об­раз­ни при­вър­за­нос­ти и с жаж­да­та за пари, ко­я­то над­де­ля­ва над же­ла­ни­е­то ви да ста­не­те Буда? Това е аб­со­лют­но не­въз­мож­но. Мис­ля, че всич­ки сте раз­б­ра­ли това. С дру­ги думи, са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи­ят се е не­о­бик­но­вен и като не­о­бик­но­вен чо­век, как би тряб­ва­ло да се спра­вя със със­то­я­ни­е­то на фи­зи­чес­ки дис­ком­форт? Обик­но­ве­ни­те хора имат бо­лес­ти, но що се от­на­ся до ва­ше­то тяло, аз из­бут­вам кар­ма­та на­вън за вас. Ко­га­то се из­бу­та до по­вър­х­ност­та, ще се по­чув­с­т­ва­те не­у­доб­но, тъй като нер­в­ни­те окон­ча­ния на по­вър­х­ност­та на чо­веш­ко­то тяло са най-чув­с­т­ви­тел­ни. Из­г­леж­да, че сте се раз­бо­ле­ли и в ня­кои слу­чаи из­г­леж­да мно­го се­ри­оз­но. Това може да се слу­чи. Тъй като може да се слу­чи, по­мис­ле­те всич­ки за след­но­то: ако се смя­та­те за обик­но­вен чо­век и ако го смет­не­те за бо­лест, раз­би­ра се, това също е нор­мал­но, и то­га­ва да­вай­те – взе­ме­те ле­кар­с­т­во­то. Не сте пре­ми­на­ли този тест и поне по този въп­рос сте обик­но­вен чо­век. Ко­га­то пре­ми­не­те този тест, вие ста­ва­те не­о­бик­но­вен в това от­но­ше­ние. Но ако ис­ка­те да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те в Буда, раз­би­ра­не­то ви тряб­ва да е не­о­бик­но­ве­но във вся­ко от­но­ше­ние. Ако не се ос­во­бо­ди­те от тази при­вър­за­ност, няма да сте спо­соб­ни да пре­ми­не­те този тест и ще ви е не­въз­мож­но да пос­тиг­не­те Съ­вър­шен­с­т­во. Така че, ако про­пус­не­те тази въз­мож­ност, няма да сте пре­ми­на­ли този тест. Защо ня­кои от на­ши­те асис­тен­ти и дъл­го­го­диш­ни уче­ни­ци, ко­и­то раз­би­рат това мно­го доб­ре, ста­ват нес­по­кой­ни все­ки път, ко­га­то ви­дят уче­ник да взе­ма ле­кар­с­т­во? Раз­би­ра се, те не мо­гат да се спра­вят с това по на­чи­на, по кой­то го пра­вя аз. Тъй като се поз­на­ват доб­ре, те каз­ват: „Не може да взи­маш ле­кар­с­т­во“ и т. н., уве­до­мя­вай­ки този чо­век. Раз­би­ра се, този чо­век въп­ре­ки всич­ко може да не се прос­вет­ли до това: „Защо не ми поз­во­ля­ва­те да взи­мам ле­кар­с­т­во, след като за­поч­на да прак­ти­ку­вам?“ Ако той не се прос­вет­ли до това, си­ту­а­ци­я­та не е лес­на за раз­ре­ша­ва­не. Ня­ма­ме стрик­т­но пра­ви­ло, заб­ра­ня­ва­що взе­ма­не­то на ле­кар­с­т­ва. Аз прос­то пре­по­да­дох на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи­те се прин­ци­па, за­ся­гащ въп­ро­са дали да се взи­мат или да не се взи­мат ле­кар­с­т­ва, вмес­то да каз­вам на обик­но­ве­ни­те хора да не взе­мат ле­кар­с­т­ва.

На­ши­ят Фа се раз­п­рос­т­ра­ня­ва за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не в този свят. Не все­ки са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ващ се неп­ре­мен­но ще ста­не Буда. Ня­кои хора са мно­го при­леж­ни и ре­ше­ни, така че нап­ред­ват по-бър­зо към Съ­вър­шен­с­т­во. Ня­кои може да не са тол­ко­ва при­леж­ни, така че тех­ни­ят нап­ре­дък към Съ­вър­шен­с­т­во е мно­го ба­вен. Ня­кои при­вид­но се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват, но не се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват на­ис­ти­на; из­г­леж­да, че вяр­ват, но всъщ­ност не вяр­ват ис­тин­с­ки – така че ве­ро­ят­но няма да мо­гат да пос­тиг­нат Съ­вър­шен­с­т­во. Но що се от­на­ся до са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то, те най-ве­ро­ят­но не са се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­ли нап­раз­но. Ако ня­кой не ус­пее в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то или не пос­тиг­не това в този жи­вот, виж­те как­во се случ­ва в след­ва­щия – ве­ро­ят­но ще е спо­со­бен да го пос­тиг­не в след­ва­щия си жи­вот. Или може би няма да иска да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва по­ве­че; но в край­на смет­ка той ще се е от­ка­зал от ня­кои при­вър­за­нос­ти с този Дафа, ще е чул Буда Фа и ще е ста­нал по-до­бър от обик­но­ве­ни­те хора чрез са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не. Ве­ро­ят­но ще е съз­дал бла­гос­ло­вии за след­ва­щия си жи­вот. Може да има мно­го бо­гат­с­т­ва или да ста­не ви­со­ко­пос­та­вен слу­жи­тел в след­ва­щия си жи­вот. То­га­ва тези неща мо­гат само да бъ­дат пре­вър­на­ти в бла­гос­ло­вии, тъй като той не е мо­гъл да ус­пее в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то, но не се е са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­вал нап­раз­но. Това е прин­ци­път. Мис­ля, че тъй като вие, като са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи се, сте спо­соб­ни да чу­е­те Фа днес, на­дя­вам се, че всич­ки ще про­дъл­жи­те да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те до края. Не все­ки е спо­со­бен да чуе Буда Фа. Всъщ­ност мога да ви кажа, че САЩ са дос­та спе­ци­ал­ни. От две го­ди­ни вече не пре­по­да­вам Фа, но в САЩ има мно­го ки­тай­ци и сред аме­ри­кан­ци­те мо­гат да бъ­дат от­к­ри­ти мно­го доб­ро­сър­деч­ни хора. Ис­кам и те да по­лу­чат Фа. Всъщ­ност вече не пре­по­да­вам по сис­те­ма­ти­чен на­чин и пре­по­да­вам само по от­но­ше­ние на спе­ци­фич­ни си­ту­а­ции. Тъй като кни­га­та вече е на­лич­на, все­ки може да учи, като чете от нея. По­мощ­ни­те цен­т­ро­ве също са съз­да­де­ни, така че всич­ки вие мо­же­те да оти­де­те и да прак­ти­ку­ва­те. Въз­мож­ност­та чо­век да чуе Буда Фа идва вед­нъж на ня­кол­ко хи­ля­ди го­ди­ни и ня­кои хора дори може да ня­мат тази пре­доп­ре­де­ле­на въз­мож­ност. Това е така, по­не­же по вре­ме на шест­те кръ­га на пре­раж­да­не чо­век може да се пре­ро­ди в раз­лич­ни жи­вот­ни, рас­те­ния или суб­с­тан­ции. От­не­ма не­кол­кос­то­тин или хи­ля­да го­ди­ни да се пре­ро­диш вед­нъж като чо­веш­ко съ­щес­т­во. През тези не­кол­кос­то­тин или хи­ля­да го­ди­ни на пре­раж­да­не също тряб­ва да ста­не така, че да сте чо­веш­ко съ­щес­т­во в пра­вил­ния пе­ри­од; то­га­ва тряб­ва да се пре­ро­ди­те на мяс­то, къ­де­то да се сб­лъс­ка­те с този Фа и тряб­ва да се озо­ве­те в све­та в пра­вил­но­то вре­ме, за да има­те въз­мож­ност­та да чу­е­те Фа и да мо­же­те да при­със­т­ва­те на лек­ци­я­та. Раз­би­ра се, нуж­ни са мно­го, мно­го пре­доп­ре­де­ле­ни съ­би­тия като тези, за да се слу­чи това, и само то­га­ва мо­же­те да по­лу­чи­те този Фа. Изоб­що не е лес­но.

Това, ко­е­то пре­по­да­вам, е Буда Фа. Мис­ля, че все­ки е на­яс­но с това. Не пре­по­да­вам прин­ци­пи за обик­но­ве­ни­те хора. Ос­вен това, мно­го от въп­ро­си­те, за ко­и­то съм го­во­рил, ни­ко­га не са били дис­ку­ти­ра­ни сред обик­но­ве­ни­те хора и не са поз­на­ние на обик­но­ве­ни­те хора.

Току-що за­сег­нах от­но­во въп­ро­са за взе­ма­не­то на ле­кар­с­т­ва, за­що­то този проб­лем ста­на оче­ви­ден в мно­го ре­ги­о­ни. Ня­кои хора ис­кат да нав­ре­дят на Дафа и каз­ват за нев­зе­ма­не­то на ле­кар­с­т­ва неща като: „Не ни е поз­во­ле­но да взе­ма­ме ле­кар­с­т­ва, след като за­поч­нем да прак­ти­ку­ва­ме това.“ Всъщ­ност въп­ро­сът не се със­тои в това, че не ви поз­во­ля­вам да взе­ма­те ле­кар­с­т­ва. Раз­би­ра се, на­ши­те асис­тен­ти, при­със­т­ва­щи тук, също тряб­ва да са вни­ма­тел­ни с ме­то­ди­те си на ра­бо­та и да не на­сил­ват ни­ко­го да не взе­ма ле­кар­с­т­ва. Ние само ра­зяс­ня­ва­ме прин­ци­пи­те. Ако ня­кой иска да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва, може да го нап­ра­ви. Ако не иска да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва, дори и да из­бе­ре да из­пие от­ро­ва, това е де­я­ние на обик­но­вен чо­век. Ни­кой друг нищо не може да нап­ра­ви, ако съз­на­ни­е­то му ос­та­не неп­ро­ме­не­но. Ние мо­жем само да го­во­рим за пре­доп­ре­де­ле­ни връз­ки и да по­съ­вет­ва­ме хо­ра­та да бъ­дат доб­ри. Да се на­сил­ват хо­ра­та не е са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не.

Ще дис­ку­ти­рам един друг въп­рос. Тъй като пос­ве­ща­вам це­лия сле­до­бед на вас, след като спра да го­во­ря, мо­же­те да за­да­ва­те въп­ро­си и аз ще ви от­го­во­ря. В кон­ти­нен­та­лен Ки­тай мла­ди­те хора, ро­де­ни след Кул­тур­на­та ре­во­лю­ция, имат мно­го плит­ко раз­би­ра­не за Бу­ди­те, Бод­хи­сат­ви­те и Бо­го­ве­те. Това, ко­е­то пре­по­да­вам, е Буда Фа. Ня­кои хора зна­ят, че е доб­ро, но все още не раз­би­рат оп­ре­де­ле­ни тер­ми­ни. Те зна­ят мно­го мал­ко за не­ща­та, свър­за­ни с Буда шко­ла­та. С дру­ги думи, те ня­мат ясно раз­би­ра­не за Буда шко­ла­та.

Сега ще раз­ка­жа нак­рат­ко за Буда Ами­та­ба и Буда Ша­кя­му­ни. Пре­по­да­ва­но­то от мен е раз­лич­но от [бу­дис­т­ки­те] све­ще­ни тек­с­то­ве. Това, ко­е­то пре­по­да­вам, е било пре­по­да­ва­но и от Буда Ша­кя­му­ни пре­ди 2500 го­ди­ни, но мо­на­си­те по оно­ва вре­ме не са го пре­да­ли на след­ва­щи­те по­ко­ле­ния. Све­ще­ни­те тек­с­то­ве не са били съб­ра­ни сис­те­ма­тич­но до 500 го­ди­ни след като Буда Ша­кя­му­ни на­пус­нал све­та. Как­то зна­е­те, пре­ди 500 го­ди­ни Ки­тай е бил точ­но в сре­да­та на ди­нас­ти­я­та Юан⁽¹⁾. Днес, кой знае как­во е ка­зал Чин­гис Хан по оно­ва вре­ме? Но въп­ре­ки всич­ко, това е Буда Фа. Бил е пре­да­ван през вре­ме­то, раз­по­къ­са­но и от уста на уста. Но чес­то е гу­бел еле­мен­ти­те, свър­за­ни с това, ко­е­то Буда е пре­по­да­вал – вре­ме­то, мес­то­на­хож­де­ни­е­то, по­во­дът, зна­че­ни­е­то и слу­ша­те­ли­те – тези неща вече не съ­щес­т­ву­ват. В хода на не­го­во­то раз­п­рос­т­ра­не­ние, тъй като оне­зи, ко­и­то не пос­тиг­на­ли Съ­вър­шен­с­т­во, всич­ки има­ли чо­веш­ки пред­с­та­ви и оби­ча­ли да до­ба­вят неща от соб­с­т­ве­ни­те си схва­ща­ния, те про­ме­ни­ли Буда Фа. Из­пус­на­ли час­ти­те, ко­и­то не раз­би­ра­ли, и пос­те­пен­но очо­ве­чи­ли Бу­ди­те, Бод­хи­сат­ви­те и Бо­го­ве­те. Пре­да­ли не­ща­та, с ко­и­то били съг­лас­ни и ко­и­то мог­ли да раз­бе­рат. Ня­ма­ли же­ла­ние да го­во­рят за неща, ко­и­то не съ­от­вет­с­т­ва­ли на това, ко­е­то тър­се­ло соб­с­т­ве­но­то им съз­на­ние, и на тех­ни­те раз­би­ра­ния, така че тези час­ти не били пре­да­де­ни.

Нека пър­во по­го­во­ря за Буда Ша­кя­му­ни. Буда Ша­кя­му­ни е бил дейс­т­ви­тел­на ис­то­ри­чес­ка фи­гу­ра. Пре­ди по­ве­че от 2500 го­ди­ни в древ­на Ин­дия той ос­та­вил на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи­те се своя път за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не от Буда шко­ла­та, на­ре­чен: „Нас­тав­ле­ния, Са­мад­хи⁽²⁾, Мъд­рост“. Що се от­на­ся до бу­диз­ма, това е само име, съз­да­де­но от хора, във­ле­че­ни в по­ли­ти­ка­та в днеш­но вре­ме. Буда Ша­кя­му­ни не е приз­на­вал ре­ли­ги­я­та, нито е ка­зал, че не­го­во­то е ре­ли­гия. Хо­ра­та са тези, ко­и­то на­рек­ли не­го­вия път за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не „ре­ли­гия“. Той само пре­по­да­вал своя Дхар­ма, пре­по­да­вал своя път за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не – Нас­тав­ле­ния, Са­мад­хи, Мъд­рост – кой­то мо­жел да даде въз­мож­ност на хо­ра­та да пос­тиг­нат Съ­вър­шен­с­т­во. Раз­би­ра се, спе­ци­фич­ни­те неща, свър­за­ни с това, са били за­пи­са­ни в све­ще­ни­те тек­с­то­ве, така че няма да да­вам до­пъл­ни­тел­ни под­роб­нос­ти. Как­то всич­ки зна­е­те, Буда Ами­та­ба при­те­жа­ва Рая на вър­хов­но­то бла­жен­с­т­во, а Буда Ле­чи­те­лят при­те­жа­ва Бляс­ка­вия рай. Все­ки Буда цари над не­бе­сен рай. „Фо“, „Пуса“ и „Ру­лай“⁽³⁾ са на­ши­те ки­тайс­ки тер­ми­ни. На Не­бе­то един Та­та­га­та е на­ри­чан Кра­лят на Фа, то­ест той цари над сво­е­то не­бес­но цар­с­т­во. Но тех­ни­ят на­чин на уп­рав­ле­ние не е като този на чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва, ко­и­то уп­рав­ля­ват чрез ад­ми­нис­т­ра­тив­ни сред­с­т­ва и за­ко­ни – те ня­мат този тип неща. Раз­чи­тат само на ми­ло­сър­дие и ве­ли­ко­душ­ни мис­ли. И там все­ки е тол­ко­ва до­бър. Само ко­га­то от­го­во­ри­те на този стан­дарт, мо­же­те да вле­зе­те в този рай. Така че все­ки Буда при­те­жа­ва рай, над кой­то влас­т­ва. Но в ми­на­ло­то ни­кой не бил чу­вал над кой рай ца­ру­ва Буда Ша­кя­му­ни, ни­кой не зна­ел кой пър­во­на­чал­но бил Буда Ша­кя­му­ни и ни­кой не зна­ел къде бил раят на Буда Ша­кя­му­ни. Ня­кои мо­на­си са ка­за­ли, че Буда Ша­кя­му­ни се на­ми­ра в рая Саха. Но нека ви кажа: къде е раят Саха? Той се на­ми­ра в рам­ки­те на на­ши­те Три Сфе­ри. Как може това да е рай на Буда? Как­во мръс­но мяс­то! Все­ки иска да се мах­не от­тук – как може това да е рай на Буда? Дори мо­на­си­те не мо­гат да да­дат обяс­не­ние за това, а не е до­ку­мен­ти­ра­но и в ре­ли­ги­я­та. Всъщ­ност Буда Ша­кя­му­ни до­шъл от мно­го ви­со­ко ниво. Този кос­мос е из­к­лю­чи­тел­но об­ши­рен. След мал­ко ще об­съ­дя не­го­ва­та струк­ту­ра – струк­ту­ра­та на кос­мо­са. Най-нис­ко­то ниво, къ­де­то Буда Ша­кя­му­ни сто­ял, пре­ди да сле­зе долу, било все­ле­на от шес­то ниво; от това ниво той ди­рек­т­но се пре­ро­дил като чо­век. Не шес­то ниво Не­бе­са, а все­ле­на от шес­то ниво. След мал­ко ще об­съ­дя кол­ко е об­ши­рен този кос­мос.

Той при­те­жа­ва не­бес­но цар­с­т­во в шес­то­то ниво все­ле­ни. Там съз­дал не­бес­но цар­с­т­во, на­ре­че­но Раят Да­фан. С дру­ги думи, Буда Ша­кя­му­ни се пре­ро­дил в чо­веш­кия свят от Рая Да­фан. С цел да пре­по­да­ва Дхар­ма и да пред­ло­жи спа­се­ние на хо­ра­та – да пред­ло­жи спа­се­ние на уче­ни­ци­те си – той се пре­ро­дил в чо­веш­кия свят от Рая Да­фан. И уче­ни­ци­те, спа­се­ни от Буда Ша­кя­му­ни, е тряб­ва­ло да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват поне до шес­то ниво все­ле­на или по-ви­со­ко – ето до кол­ко ви­со­ко е тряб­ва­ло да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват. Ето защо от вре­ме­то, ко­га­то Буда Ша­кя­му­ни сля­зъл долу, той се гри­жел за сво­и­те уче­ни­ци, до­ка­то те се пре­раж­дат и са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват, и ни­ко­га не се за­вър­нал в своя Рай. В Три­те Сфе­ри има едно мяс­то, на­ре­че­но Не­бе­то Да­фан, и ето къде се на­ми­ра той. Не­бе­то Да­фан също било на­и­ме­ну­ва­но от него. Той го на­ре­къл „Не­бе­то Да­фан“, за­що­то до­шъл от Рая Да­фан. Той се гри­жи за сво­и­те уче­ни­ци от­там. Всич­ки не­го­ви уче­ни­ци са били удос­то­е­ни със зна­ци по тях. Той ги удос­то­ил със зна­ка “卍” по тях. Всич­ки те са обоз­на­че­ни като не­го­ви уче­ни­ци. От ви­со­ко ниво, чо­век може само с един пог­лед да каже кои са уче­ни­ци на Буда Ша­кя­му­ни и кои не са. Тъй като те тряб­ва да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват до ви­со­ко ниво – Буда Ша­кя­му­ни иска да ги спа­си до тол­ко­ва ви­со­ка сфе­ра – те не биха мог­ли да ус­пе­ят в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то в рам­ки­те на един жи­вот. Така че жи­вот след жи­вот, те се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­ли от­но­во и от­но­во по­ве­че от 2500 го­ди­ни. Сега, този пос­ле­ден път, се очак­ва да пос­тиг­нат Съ­вър­шен­с­т­во. След като пос­тиг­нат Съ­вър­шен­с­т­во в този те­хен жи­вот, той ще взе­ме всич­ки свои уче­ни­ци с него и всич­ки ще на­пус­нат рая Саха. Сред на­ши­те Дафа прак­ти­ку­ва­щи мно­го от тези, ко­и­то по­лу­ча­ват Фа, са обоз­на­че­ни като уче­ни­ци на Ша­кя­му­ни. Но по­ве­че­то от обоз­на­че­ни­те уче­ни­ци на Ша­кя­му­ни са мо­на­си, въп­ре­ки че има и та­ки­ва, ко­и­то са сред обик­но­ве­ни­те хора. Мно­го от оне­зи сред обик­но­ве­ни­те хора вече по­лу­ча­ват този наш Фа. Всъщ­ност, тъй като го об­съ­дих­ме до та­ка­ва сте­пен, ис­кам също да ви кажа, че това, че пре­по­да­вам този Фа, не оз­на­ча­ва, че тряб­ва да оти­де­те в на­шия Фа­лун рай. Това, ко­е­то пре­да­вам, са прин­ци­пи­те на це­лия кос­мос. Пре­по­да­вам нещо тол­ко­ва ог­ром­но. Всич­ки те също ис­кат да по­лу­чат този Фа. Тъй като но­ви­ят кос­мос е вече съз­да­ден и Фа ко­ри­ги­ра кос­мо­са, чо­век може да се за­вър­не там горе само като се аси­ми­ли­ра към Фа на кос­мо­са. Това е, ко­е­то Буда Ша­кя­му­ни сис­те­ма­тич­но е аран­жи­рал за сво­и­те уче­ни­ци мно­го от­дав­на – той е зна­ел за този ден. Знам, че уче­ни­ци от мно­го раз­лич­ни райс­ки мес­та или дру­ги пра­вед­ни пъ­ти­ща за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не по­лу­ча­ват Фа в Дафа. По­ве­че­то от уче­ни­ци­те на Буда Ша­кя­му­ни са в ре­ги­о­на на Хан. Нито един от тях вече не е в Ин­дия. Но има и гру­па от тях – мно­го мал­ка – раз­п­ръс­на­ти на раз­лич­ни мес­та по све­та. По­ве­че­то са в ре­ги­о­на на Хан. Ре­ги­о­нът на Хан е кон­ти­нен­та­лен Ки­тай.

Току-що нак­рат­ко опи­сах по­ло­же­ни­е­то на Буда Ша­кя­му­ни и не­го­ви­те уче­ни­ци. След­ва­що­то, за ко­е­то ще го­во­ря, е Буда Ами­та­ба. Ко­га­то хо­ра­та го­во­рят за Буда Ами­та­ба, всич­ки зна­ят, че съ­щес­т­ву­ва Раят на вър­хов­но­то бла­жен­с­т­во. Къде е Раят на вър­хов­но­то бла­жен­с­т­во? И кой е Буда Ами­та­ба? Що се от­на­ся до Буда Ами­та­ба, опи­са­ния мо­гат да се от­к­ри­ят в бу­дис­т­ки­те све­ще­ни тек­с­то­ве, така че няма да го­во­ря за това. Ще го­во­ря за част­та, ко­я­то не е за­пи­са­на в све­ще­ни­те тек­с­то­ве. Как­то зна­е­те, хо­ра­та са раз­п­рос­т­ра­ни­ли оно­ва, ко­е­то Бу­ди­те са ка­за­ли за час­тич­на­та струк­ту­ра на кос­мо­са и това, че има мяс­то, на­ре­че­но раят Су­ме­ру, то­ест раз­ка­за за пла­ни­на­та Су­ме­ру. На­ша­та се­гаш­на пла­не­та Земя и кос­ми­чес­ки­те тела във и от­въд Три­те сфе­ри се на­ми­рат на юг от пла­ни­на­та Су­ме­ру и това се на­ри­ча Джам­буу-дви­па. Зе­мя­та се на­ми­ра на юг от тази пла­ни­на Су­ме­ру. Ня­кои хора се опит­ват да го раз­бе­рат: „Тази пла­ни­на Су­ме­ру Хи­ма­ла­и­те ли е? Била ли е Ин­дия по оно­ва вре­ме Джам­буу-дви­па?“ Това са раз­лич­ни неща. Той е Буда. Той не го­во­ри от пер­с­пек­ти­ва­та на зем­но­то раз­би­ра­не – той пре­по­да­ва прин­ци­пи от пер­с­пек­ти­ва­та на един Бог. От­п­рав­на­та точ­ка на не­го­во­то мис­ле­не е раз­лич­на от тази на чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва.

Пла­ни­на­та Су­ме­ру дейс­т­ви­тел­но съ­щес­т­ву­ва. То­га­ва защо хо­ра­та не мо­гат да я ви­дят? И защо не може да се наб­лю­да­ва дори и с те­лес­коп? Това е, за­що­то не е из­г­ра­де­на от час­ти­ци­те, нап­ра­ве­ни от слоя на най-го­ле­ми­те мо­ле­ку­ли. Нека ви кажа: час­ти­ци­те, из­г­ра­де­ни от мо­ле­ку­ли – да не го­во­рим за тези, из­г­ра­де­ни от ато­ми – и дори ма­те­ри­я­та, из­г­ра­де­на от тези час­ти­ци, ко­и­то са със­та­ве­ни от мо­ле­ку­ли и един слой, по-ма­лък от час­ти­ци­те на най-по­вър­х­нос­т­но­то за нас ниво, са вече не­ви­ди­ми за хо­ра­та. Но тази пла­ни­на Су­ме­ру е из­г­ра­де­на от ато­ми, така че хо­ра­та изоб­що не мо­гат да я ви­дят. Но не­от­дав­на хо­ра­та в сфе­ра­та на ас­т­ро­но­ми­я­та и кос­мо­ло­ги­я­та може би са от­к­ри­ли фе­но­мен, че не­за­ви­си­мо кол­ко на брой са ви­ди­ми­те га­лак­ти­ки във все­ле­на­та, на това мяс­то по­ве­че няма га­лак­ти­ки. Га­лак­ти­ки­те се на­ми­рат нав­ся­къ­де тук; има мно­го на брой, мно­го га­лак­ти­ки Мле­чен път. Но на оп­ре­де­ле­но мяс­то няма нищо, ся­каш съ­щес­т­ву­ва ясна гра­ни­ца. Те го на­ри­чат „кос­ми­чес­ка сте­на“. Не мо­гат да обяс­нят защо е така. Защо там няма ни­как­ви га­лак­ти­ки? Всъщ­ност те са бло­ки­ра­ни от пла­ни­на­та Су­ме­ру, тъй като тази пла­ни­на е не­ве­ро­ят­но ог­ром­на. Кол­ко ог­ром­на е тя? Вър­хът й е в цен­тъ­ра на вто­ро­то ниво все­ле­на – той ми­на­ва от­въд на­ша­та мал­ка все­ле­на. На­ис­ти­на е ог­ром­на. Така че една тол­ко­ва ог­ром­на пла­ни­на е на­пъл­но от­въд чо­веш­ко­то въ­об­ра­же­ние. Не­въз­мож­но е хо­ра­та да ви­дят дру­ги­те й час­ти. Зе­мя­та е тол­ко­ва мал­ка топ­ка, но въп­ре­ки това, ако ис­ка­те да ви­ди­те Пе­кин, изоб­що не мо­же­те да го ви­ди­те от дру­га­та стра­на на Зе­мя­та. Ето кол­ко е го­ля­ма тази пла­ни­на – няма на­чин да си пред­с­та­ви­те кол­ко е ог­ром­на. Той също ка­зал, че в ня­кол­ко дру­ги час­ти на пла­ни­на­та Су­ме­ру съ­щес­т­ву­ват и дру­ги райс­ки мес­та. Ние няма да го­во­рим твър­де мно­го за това.

То­га­ва защо съ­щес­т­ву­ва та­ка­ва пла­ни­на? Нека по­го­во­рим за тази пла­ни­на Су­ме­ру. Мога да ви кажа, че тази пла­ни­на Су­ме­ру в дейс­т­ви­тел­ност е про­яв­ле­ни­е­то на фор­ма­та и об­ра­за на Буда Ами­та­ба, Бод­хи­сат­ва Ава­ло­ки­тес­ва­ра и Бод­хи­сат­ва Ма­хах­с­та­ма-проп­та. Не е на­пъл­но точ­но да се на­ре­че фор­ма и об­раз. Тъй като са Буди, те имат чо­веш­ка фор­ма. Също така мо­гат да се съ­бе­рат във фор­ма или да се раз­п­ръс­нат в ма­те­рия, но на­ис­ти­на имат фор­ма и об­раз. Мо­гат да се раз­п­ръс­нат в ма­те­рия чрез тран­с­фор­ма­ция. Ко­га­то чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва не мо­гат да ви­дят Бу­ди­те, те каз­ват, че Бу­ди­те ня­мат тела. Тех­ни­те тела са из­г­ра­де­ни от ато­ми, така че раз­би­ра се, вие не мо­же­те да ги ви­ди­те и сте пра­ви да каз­ва­те, че ня­мат тела. И така, по­не­же тази пла­ни­на Су­ме­ру е из­г­ра­де­на от ато­ми, на­ши­те чо­веш­ки очи не мо­гат да я ви­дят. Но в из­вес­тен сми­съл тя пред­с­тав­ля­ва Буда Ами­та­ба, Бод­хи­сат­ва Ава­ло­ки­тес­ва­ра и Бод­хи­сат­ва Ма­хах­с­та­ма-проп­та. Така, тази пла­ни­на Су­ме­ру не е една, а три пла­ни­ни. В до­пъл­не­ние, тя също е и в дви­же­ние. Само не­ща­та в това наше из­ме­ре­ние из­г­леж­дат мър­т­ви или не­под­виж­ни; не­ща­та във всич­ки дру­ги из­ме­ре­ния са в дви­же­ние. Как­то зна­е­те, мо­ле­ку­ли­те са в дви­же­ние, също и ато­ми­те, и всич­ко е в дви­же­ние; елек­т­ро­ни­те оби­ка­лят око­ло атом­но­то ядро, всич­ко е в дви­же­ние – ця­ла­та ма­те­рия е в дви­же­ние. Така че по­ня­ко­га пла­ни­на­та Су­ме­ру об­ра­зу­ва пра­ва ли­ния, а по­ня­ко­га при­до­би­ва три­ъ­гъл­на фор­ма; тя се про­ме­ня. Ко­га­то хо­ра­та я пог­лед­нат от раз­лич­ни ъгли или в раз­лич­ни със­то­я­ния, те може да не ви­дят ис­тин­с­ко­то й про­яв­ле­ние. Ако се под­ре­ди в пра­ва ли­ния, ще я ви­ди­те като пла­ни­на. Ня­кои са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи се в ми­на­ло­то мо­же­ха да я ви­дят, но я опис­ва­ха раз­лич­но. Това е имен­но за­що­то не са ви­де­ли ней­но­то спе­ци­фич­но със­то­я­ние. И така, след като е сим­вол на Буда Ами­та­ба, Бод­хи­сат­ва Ава­ло­ки­тес­ва­ра и Бод­хи­сат­ва Ма­хах­с­та­ма-проп­та, как­во е ней­но­то пред­наз­на­че­ние? Всъщ­ност Раят на вър­хов­но­то бла­жен­с­т­во, за кой­то спо­ме­на­ват хо­ра­та, е точ­но вът­ре в пла­ни­на­та Су­ме­ру. Но тази пла­ни­на е раз­лич­на от на­ша­та чо­веш­ка кон­цеп­ция за вида на ма­те­ри­я­та пред нас. Под пла­ни­на­та Су­ме­ру всич­ко е вода. Вре­ме­то е ог­ра­ни­че­но, така че ще кажа само тол­ко­ва.

След­ва­що­то, за ко­е­то ще го­во­ря, е ком­по­зи­ци­я­та на прос­т­ран­с­т­во­то на кос­мо­са. Кол­ко го­лям е кос­мо­сът? Труд­но е да се опи­ше с чо­веш­ки език, тъй като чо­веш­ки­ят език не е дос­та­тъ­чен и дори да мо­же­ше да се опи­ше, ва­ши­ят ум ня­ма­ше да може да го по­бе­ре и ня­ма­ше да сте спо­соб­ни да го раз­бе­ре­те. Той е не­ве­ро­ят­но не­о­бя­тен. Тол­ко­ва е го­лям, че прос­то е не­мис­ли­мо – не­мис­ли­мо е дори за Бо­го­ве­те. Така че ни­кой Буда, Дао или Бог не е спо­со­бен да обяс­ни кол­ко е го­лям кос­мо­сът. Как­то току-що ка­зах, все­ле­на­та, ко­я­то по прин­цип раз­би­ра­ме, е всъщ­ност прос­т­ран­с­т­во­то на една мал­ка все­ле­на. По вре­ме на пос­лед­но­то ми пъ­ту­ва­не до САЩ спо­ме­нах, че прос­т­ран­с­т­во от по­ря­дъ­ка на над 2.7 ми­ли­ар­да га­лак­ти­ки от типа на Млеч­ния Път – приб­ли­зи­тел­но това е чис­ло­то, по-мал­ко от три ми­ли­ар­да – със­тав­ля­ва една все­ле­на. И тази все­ле­на има об­вив­ка, или гра­ни­ца. Така че това е все­ле­на­та, за ко­я­то обик­но­ве­но го­во­рим. Но от­въд тази все­ле­на има дру­ги все­ле­ни на по-да­леч­ни мес­та. В рам­ки­те на едно оп­ре­де­ле­но прос­т­ран­с­т­во съ­щес­т­ву­ват дру­ги три хи­ля­ди все­ле­ни като тази. Но око­ло тези три хи­ля­ди все­ле­ни има вън­ш­на об­вив­ка и се пос­т­ро­я­ва вто­ро ниво все­ле­на. От­въд тази все­ле­на от вто­ро ниво съ­щес­т­ву­ват око­ло три хи­ля­ди все­ле­ни с раз­ме­ра на тази вто­ро ниво все­ле­на. Има об­вив­ка от­въд тях и те със­тав­ля­ват тре­то ниво все­ле­на. Точ­но как­то мал­ки час­ти­ци из­г­раж­дат атом­ни­те ядра, атом­ни­те ядра из­г­раж­дат ато­ми­те, а ато­ми­те из­г­раж­дат мо­ле­ку­ли­те – точ­но как­то мик­рос­ко­пич­ни­те час­ти­ци из­г­раж­дат по-го­ле­ми час­ти­ци в една сис­те­ма. Все­ле­на­та, ко­я­то опи­сах, е само на­чи­нът, по кой­то сто­ят не­ща­та в рам­ки­те на тази една сис­те­ма. Няма как този език да го опи­ше; чо­веш­ки­ят език е нес­по­со­бен да го из­ра­зи ясно. Това е си­ту­а­ци­я­та в това кон­к­рет­но със­то­я­ние. Но има мно­го, мно­го сис­те­ми – мно­гоб­рой­ни кол­ко­то не­из­б­ро­и­ми­те ато­ми, из­г­раж­да­щи мо­ле­ку­ли­те – раз­п­рос­т­ра­не­ни нав­ся­къ­де в кос­мо­са по съ­щия на­чин. Мо­же­те ли да ка­же­те кол­ко на брой все­ле­ни с раз­ме­ра на на­ша­та мал­ка все­ле­на има в кос­мо­са? Ни­кой не може да каже точ­но. Току-що дис­ку­ти­рах все­ле­ни­те от вто­ро ниво, все­ле­ни­те от тре­то ниво и ка­зах, че Буда Ша­кя­му­ни е до­шъл от шес­то-ниво все­ле­на. Това беше об­съж­да­не само на тази една сис­те­ма, на сис­те­ма като тази. Прос­то как­то мал­ки­те час­ти­ци из­г­раж­дат по-го­ле­ми час­ти­ци и по-го­ле­ми­те час­ти­ци из­г­раж­дат дори по-го­ле­ми час­ти­ци – това е в рам­ки­те на една сис­те­ма. Но има по­ве­че от една сис­те­ма час­ти­ци. Мно­гоб­рой­ни час­ти­ци на раз­лич­ни нива са раз­п­ръс­на­ти нав­ся­къ­де в кос­ми­чес­ко­то тяло.

Кос­мо­сът е из­к­лю­чи­тел­но сло­жен. Об­съ­дих го по-кон­к­рет­но, ко­га­то про­ве­дох се­ми­на­ра в Шве­ция. Го­во­рих за 81 нива на все­ле­ни. Всъщ­ност има мно­го по­ве­че от 81 нива – те не мо­гат да се из­б­ро­ят с чо­веш­ки чис­ла. Това е, за­що­то най-го­ля­ма­та чо­веш­ка еди­ни­ца е „джоу“⁽⁴⁾. Най-го­ля­ма­та еди­ни­ца, из­пол­з­ва­на от Бу­ди­те, е „кал­па“. Една кал­па се рав­ня­ва на два ми­ли­ар­да го­ди­ни – два ми­ли­ар­да го­ди­ни из­г­раж­дат една кал­па. Чо­век не може да прес­мет­не, дори ако из­пол­з­ва кал­пи, кол­ко мно­го сло­е­ве от все­ле­ни съ­щес­т­ву­ват – не кол­ко нива на Не­бе­са­та, а кол­ко сло­е­ве от все­ле­ни – ето кол­ко е не­об­х­ват­но. Що се от­на­ся до чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва, те са прос­то не­ве­ро­ят­но нез­на­чи­тел­ни. Как­то спо­ме­нах пос­лед­ния път, Зе­мя­та не е нищо дру­го ос­вен пра­шин­ка и е нез­на­чи­тел­на. Но в рам­ки­те на това прос­т­ран­с­т­во има не­из­б­ро­и­ми и слож­ни струк­ту­ри на из­ме­ре­ния. Как из­г­леж­дат тези струк­ту­ри на из­ме­ре­ния? И това го опи­сах пос­лед­ния път. В кое ниво на из­ме­ре­ние жи­вее чо­веш­ки­ят род? Ние жи­ве­ем в по­вър­х­нос­т­на­та ма­те­рия, със­та­ве­на от най-го­ле­мия слой мо­ле­ку­ляр­ни час­ти­ци; жи­ве­ем меж­ду мо­ле­ку­ли­те и пла­не­ти­те – пла­не­та­та също е час­ти­ца и нас­ред об­шир­ния кос­мос също не е нищо по­ве­че от обик­но­ве­на пра­шин­ка. Га­лак­ти­ка­та Мле­чен път също е ни­щож­на пра­шин­ка. Тази все­ле­на – мал­ка­та все­ле­на, ко­я­то току-що опи­сах – също не е нищо по­ве­че от ни­щож­на пра­шин­ка. Най-го­ле­ми­те час­ти­ци, ко­и­то на­ши­те чо­веш­ки очи виж­дат, са пла­не­ти­те, а най-мал­ки­те ви­ди­ми за чо­ве­ка час­ти­ци са мо­ле­ку­ли­те. Ние, чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва, съ­щес­т­ву­ва­ме меж­ду час­ти­ци­те на мо­ле­ку­ли­те и пла­не­ти­те. На­ми­рай­ки се в това из­ме­ре­ние, си мис­ли­те, че то е не­о­бят­но; от дру­га глед­на точ­ка, в дейс­т­ви­тел­ност е из­к­лю­чи­тел­но тяс­но и мал­ко.

Нека по­го­во­ря от дру­га пер­с­пек­ти­ва. Не е ли прос­т­ран­с­т­во­то меж­ду ато­ми­те и мо­ле­ку­ли­те из­ме­ре­ние? Това може да е труд­но за раз­би­ра­не. Нека ви кажа, че в днеш­но вре­ме уче­ни­те зна­ят, че раз­с­то­я­ни­е­то от ато­ми­те до мо­ле­ку­ли­те е ек­ви­ва­лен­т­но на 200 000 ато­ма, под­ре­де­ни в една ли­ния. Но кол­ко­то по-мал­ки са обек­ти­те, то­ест кол­ко­то по-мал­ки са час­ти­ци­те, тол­ко­ва по-го­лям е тех­ни­ят ця­лос­тен обем, тъй като те фор­ми­рат рав­ни­на на едно оп­ре­де­ле­но ниво и не са изо­ли­ра­ни точ­ки. Мо­ле­ку­ли­те оба­че са на­ис­ти­на го­ле­ми. Кол­ко­то по-ед­ро­зър­нес­та е ма­те­ри­я­та, или кол­ко­то по-го­ле­ми са час­ти­ци­те, тол­ко­ва по-ма­лък е обе­мът на тях­но­то из­ме­ре­ние – тол­ко­ва по-ма­лък е ця­лос­т­ни­ят обем на тях­но­то из­ме­ре­ние. Ако вле­зе­те в това из­ме­ре­ние, ще от­к­ри­е­те, че то е едно по-об­шир­но из­ме­ре­ние. Раз­би­ра се, тряб­ва да съ­от­вет­с­т­ва­те на това със­то­я­ние, за да вле­зе­те в това из­ме­ре­ние. Ако раз­би­ра­те това с чо­веш­ки мис­ли, чо­веш­ки кон­цеп­ции и по на­чи­на, по кой­то чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва раз­би­рат ма­те­ри­ал­ния свят пред нас, това ни­ко­га няма да до­бие сми­съл за вас, нито ще сте спо­соб­ни да вле­зе­те в това със­то­я­ние. Чо­веш­ки­ят род твър­ди, че не­го­ва­та на­у­ка е тол­ко­ва нап­ред­на­ла. Това е жал­ко! Тя изоб­що не е пре­ми­на­ла от­въд из­ме­ре­ни­е­то на мо­ле­ку­ли­те и не може да види дру­ги из­ме­ре­ния – и въп­ре­ки това хо­ра­та са са­мо­до­вол­ни – дори още по-мал­ко може да види из­ме­ре­ни­е­то, из­г­ра­де­но от ато­ми. Мога да ви кажа, че това е об­шир­на ка­те­го­ри­за­ция на сис­те­ми от из­ме­ре­ния: меж­ду ато­ми­те и атом­ни­те ядра има из­ме­ре­ние, меж­ду атом­ни­те ядра и квар­ки­те има из­ме­ре­ние и меж­ду квар­ки­те и не­ут­ри­ни­те също има из­ме­ре­ние. А що се от­на­ся до това, кол­ко мно­го из­ме­ре­ния съ­щес­т­ву­ват, ако про­дъл­жим на­до­лу до най-пър­во­на­чал­ния из­точ­ник на ма­те­ри­я­та, не може да се преб­рои с чо­веш­ки чис­ла или дори с чис­ла кал­пи, ко­и­то из­пол­з­ват Бу­ди­те.

Ако чо­ве­чес­т­во­то иска на­ис­ти­на да раз­бе­ре ма­те­ри­я­та, то може да я раз­бе­ре само в рам­ки­те на се­гаш­но­то чо­веш­ко поз­на­ние. Хо­ра­та ни­ко­га няма да уз­на­ят кое е най-фун­да­мен­тал­но­то на кос­ми­чес­ка­та ма­те­рия и ни­ко­га няма да са спо­соб­ни да го из­с­лед­ват. Така че този кос­мос за­ви­на­ги ще ос­та­не мис­те­рия за чо­ве­чес­т­во­то. Раз­би­ра се, това не оз­на­ча­ва, че съ­щес­т­ва от ви­со­ко ниво ни­ко­га няма да го уз­на­ят; обик­но­ве­ни­те хора няма как да раз­бе­рат този кос­мос, до­ка­то са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи­те се мо­гат – един­с­т­ве­но чрез са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не. Чрез тех­но­ло­гич­ни­те си сред­с­т­ва чо­ве­чес­т­во­то ни­ко­га няма да е спо­соб­но да пос­тиг­не ве­ли­ки­те спо­соб­нос­ти на сфе­ра­та на един Буда или да види през тол­ко­ва мно­го нива на из­ме­ре­ния и все­ле­ни. Тъй като чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва имат раз­лич­ни емо­ции и же­ла­ния – вся­как­ви при­вър­за­нос­ти – ако те на­ис­ти­на дос­тиг­не­ха сфе­ра­та на Буда, щяха да из­бух­нат меж­дуз­вез­д­ни или кос­ми­чес­ки вой­ни. Но Бо­го­ве­те няма да поз­во­лят на хо­ра­та да нап­ра­вят та­ко­ва нещо. Ето защо не­съм­не­но е опас­но за чо­веш­кия род, ко­га­то не­го­ва­та на­у­ка дос­тиг­не оп­ре­де­ле­но ниво. Тъй като чо­веш­ка­та нрав­с­т­ве­ност няма да стиг­не тол­ко­ва ви­со­ко, чо­веш­ка­та ци­ви­ли­за­ция ще бъде уни­що­же­на. Това не е не­чес­т­но – то е, за­що­то хо­ра­та не са дос­та­тъч­но доб­ри и за­що­то чо­веш­ки­ят мо­рал не може да под­дър­жа тем­по­то. Но и об­рат­но, ако чо­веш­ки­ят мо­рал мо­же­ше да под­дър­жа тем­по­то, хо­ра­та щяха да ста­нат Бо­го­ве и ня­ма­ше да се нуж­да­ят от чо­веш­ки сред­с­т­ва, за да пра­вят из­с­лед­ва­ния – те щяха да ви­дят всич­ко, прос­то като от­во­рят очи­те си и пог­лед­нат. Ето как е кос­мо­сът. Ако ис­ка­те да зна­е­те за него, тряб­ва да се из­ви­си­те от­въд тази сфе­ра.

Това, ко­е­то опи­сах току-що, бяха све­то­ве, из­г­ра­де­ни от го­ле­ми час­ти­ци с раз­лич­ни раз­ме­ри. В дейс­т­ви­тел­ност има по­ве­че от това. Дори в рам­ки­те на най-близ­ко­то из­ме­ре­ние на мо­ле­ку­ли съ­щес­т­ву­ват мно­го, мно­го из­ме­ре­ния, не­ви­ди­ми за хо­ра­та. Как­то току-що ка­зах, най-го­ле­ми­те час­ти­ци, из­г­ра­де­ни от мо­ле­ку­ли, са ма­те­ри­я­та, ко­я­то из­г­раж­да най-вън­ш­на­та по­вър­х­ност, къ­де­то се на­ми­ра­ме ние, чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва – сто­ма­на­та, же­ля­зо­то, дър­во­то, чо­веш­ко­то тяло, плас­т­ма­са­та, ка­мъ­кът, поч­ва­та и дори хар­ти­я­та, и т. н. Всич­ки тези неща, ко­и­то виж­да чо­веш­ки­ят род, са из­г­ра­де­ни от слоя на най-го­ле­ми­те час­ти­ци, кой­то е нап­ра­вен от слоя на най-го­ле­ми­те мо­ле­ку­ли. Тези неща мо­гат да се ви­дят. Вие дори не мо­же­те да ви­ди­те из­ме­ре­ни­я­та на час­ти­ци­те, из­г­ра­де­ни от мо­ле­ку­ли, ко­и­то са мал­ко по-мал­ки от тези в слоя на най-го­ле­ми­те час­ти­ци. То­га­ва тези мо­ле­ку­ли мо­гат да об­ра­зу­ват из­ме­ре­ние на дори по-мал­ки час­ти­ци. Меж­ду най-мал­ки­те и най-го­ле­ми­те час­ти­ци на по­вър­х­ност­та, всич­ки от ко­и­то са из­г­ра­де­ни от мо­ле­ку­ли, съ­щес­т­ву­ват мно­го, мно­го нива на из­ме­ре­ния. С дру­ги думи, мо­ле­ку­ли­те из­г­раж­дат раз­лич­ни по го­ле­ми­на час­ти­ци, об­ра­зу­вай­ки тези из­к­лю­чи­тел­но слож­ни и раз­лич­ни мо­ле­ку­ляр­ни из­ме­ре­ния. Хо­ра­та не вяр­ват как ня­кой може вне­зап­но да из­чез­не и след това вне­зап­но да се по­я­ви ня­къ­де дру­га­де. Въп­ре­ки че не­го­во­то тяло е из­г­ра­де­но от мо­ле­ку­ли, ако те са из­к­лю­чи­тел­но фи­но­зър­нес­ти (това може да се пос­тиг­не чрез са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не), той може да пъ­ту­ва от­въд това из­ме­ре­ние. Той вне­зап­но из­чез­ва и не мо­же­те да го ви­ди­те; след това вне­зап­но се по­я­вя­ва ня­къ­де дру­га­де. Мно­го е прос­то.

Току-що обяс­них струк­ту­ра­та на из­ме­ре­ни­я­та. Об­съ­дих я в по­ве­че де­тай­ли от пос­лед­ния път. Не мога да кажа на хо­ра­та твър­де мно­го, за­що­то те не тряб­ва да зна­ят тол­ко­ва мно­го. Не­въз­мож­но е за хо­ра­та да от­к­ри­ят пос­ред­с­т­вом про­уч­ва­не всич­ко това, ко­е­то ви ка­зах. Съв­ре­мен­на­та на­у­ка на чо­веш­кия род всъщ­ност се е раз­ви­ла вър­ху пог­реш­на ос­но­ва, с пог­реш­но раз­би­ра­не за все­ле­на­та, чо­ве­чес­т­во­то и жи­во­та. Ето защо в све­та на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то ние, са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи­те се, изоб­що не сме съг­лас­ни с днеш­на­та на­у­ка и я смя­та­ме за греш­ка. Раз­би­ра се, обик­но­ве­ни­те хора всич­ки са я учи­ли по този на­чин; тя е раз­де­ле­на на тол­ко­ва мно­го об­лас­ти и всич­ки вие сте нап­ра­ви­ли зна­чи­тел­ни пос­ти­же­ния в сво­я­та об­ласт. Но ос­но­ва­та й е пог­реш­на. Така че това, ко­е­то раз­би­ра­те вие, чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва, ви­на­ги ще бъде дос­та да­леч от ис­ти­на­та.

Раз­би­ра­не­то на чо­веш­кия род за на­у­ка­та е ве­чен про­цес на опип­ва­не. Гру­па слеп­ци, опит­ва­ща се да оп­ре­де­ли го­ле­ми­на­та на слон⁽⁵⁾ – ето как­во пред­с­тав­ля­ва на­у­ка­та в днеш­но вре­ме. Пипа бед­ро­то или хо­бо­та на сло­на и каз­ва, че ис­ти­на­та е имен­но та­ка­ва. В дейс­т­ви­тел­ност тя не може да види ця­ла­та ис­ти­на. Защо ка­зах това точ­но сега? Сега чо­ве­чес­т­во­то смя­та, че хо­ра­та са ево­лю­и­ра­ли чрез ево­лю­ция, но те­о­ри­я­та за ево­лю­ци­я­та изоб­що не е вяр­на. Ние, в све­та на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то, смя­та­ме, че хо­ра­та обиж­дат себе си. Виж­да­ме, че те се асо­ци­и­рат с май­му­ни­те, и го на­ми­ра­ме за не­ле­по. Хо­ра­та изоб­що не са про­из­лез­ли от ево­лю­ци­я­та. Ко­га­то Дар­вин пред­с­та­вил те­о­ри­я­та си за ево­лю­ци­я­та, тя била пъл­на с про­пус­ки, като най-го­ле­ми­ят не­дос­та­тък бил, че лип­с­ват меж­дин­ни­те пе­ри­о­ди на ево­лю­ция от май­му­на към чо­век и от древ­ни­те жи­во­ти към съв­ре­мен­ни­те – те лип­с­ват не само при хо­ра­та, но и при дру­ги жи­во­ти и жи­вот­ни. Как може да се обяс­ни това? Всъщ­ност хо­ра­та имат раз­лич­ни със­то­я­ния на жи­вот в раз­лич­ни­те ис­то­ри­чес­ки пе­ри­о­ди. Или с дру­ги думи, чо­веш­ка­та сре­да на жи­вот се по­я­вя­ва, за да прис­по­со­би хо­ра­та от оп­ре­де­ле­но вре­ме.

Тъй като стиг­нах­ме до тази тема, ще дис­ку­ти­рам мал­ко и раз­би­ра­ни­я­та на днеш­ни­те хора. По­ра­ди мо­рал­на дег­ра­да­ция мно­го пред­с­та­ви са пре­ми­на­ли оп­ре­де­ле­ни про­ме­ни. Също така, мно­го пред­с­ка­за­те­ли в ми­на­ло­то са каз­ва­ли, че в оп­ре­де­ле­но вре­ме хо­ра­та ще се пра­вят да из­г­леж­дат като зли ду­хо­ве. Мо­же­те да ви­ди­те как бо­я­дис­ват ко­са­та си в чер­ве­но или си ос­та­вят само една лен­та коса в сре­да­та, а от две­те стра­ни са об­ръс­на­ти. Също е ка­за­но, че в оп­ре­де­ле­но вре­ме към хо­ра­та ще се от­на­сят по-зле, от­кол­ко­то към ку­че­та­та. Мно­го хора се от­на­сят към ку­че­та­та като към свои си­но­ве или деца, хра­нят ги с мля­ко, об­ли­чат ги в мар­ко­ви дре­хи, во­зят ги на­о­ко­ло в ко­лич­ки и ги на­ри­чат „мо­е­то мом­че“. Съ­щев­ре­мен­но, мно­го хора про­сят за хра­на по ули­ци­те – аз също съм се сб­лъс­к­вал с та­ки­ва хора – те мо­гат да бъ­дат от­к­ри­ти и в САЩ. Про­тя­гат ръка: „Моля, дай­те ми сто­тин­ка“. На­ис­ти­на са по-зле и от ку­че­та­та. Но мога да ви кажа, че ако на Зе­мя­та ня­ма­ше хора, нищо ня­ма­ше да съ­щес­т­ву­ва. Имен­но по­ра­ди чо­веш­ко­то съ­щес­т­ву­ва­не съ­щес­т­ву­ват всич­ки тези неща на Зе­мя­та. Всич­ки жи­вот­ни, съ­щес­т­ва и рас­те­ния са ро­де­ни за­ра­ди хо­ра­та, уни­що­же­ни за­ра­ди хо­ра­та, фор­ми­ра­ни за­ра­ди хо­ра­та и са за да се из­пол­з­ват от хо­ра­та. Без хо­ра­та не би има­ло нищо. Шест­те пътя на пре­раж­да­не също съ­щес­т­ву­ват за­ра­ди хо­ра­та. Всич­ко на Зе­мя­та е съз­да­де­но за­ра­ди хо­ра­та. В днеш­но вре­ме всич­ки тези кон­цеп­ции се пре­об­ръ­щат. Как може жи­вот­ни­те да са рав­ни с хо­ра­та?! В днеш­но вре­ме жи­вот­ни­те об­ла­да­ват чо­веш­ки тела и ста­ват тех­ни гос­по­да­ри – Не­бе­то не може да то­ле­ри­ра това! Как може това да е при­ем­ли­во? Хо­ра­та са най-ве­ли­ки­те; те мо­гат да ста­нат Бо­го­ве или Буди чрез са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не. Ос­вен това всич­ки хора са от ви­со­ки нива, до­ка­то мно­го от тези жи­во­ти са били съз­да­де­ни тук – съз­да­де­ни на Зе­мя­та. Дис­ку­ти­рал съм и този проб­лем меж­ду дру­го­то.

Ние не смя­та­ме, че те­о­ри­я­та на ево­лю­ци­я­та, за ко­я­то спо­ме­нах по-рано, изоб­що ня­ко­га се е слу­чи­ла. През ве­ко­ве­те чо­веш­ки­ят род мно­гок­рат­но е пре­ми­на­вал през ци­ви­ли­за­ции от раз­лич­ни пе­ри­о­ди. Все­ки път, ко­га­то чо­веш­ки­ят мо­рал дег­ра­ди­рал, не­го­ва­та ци­ви­ли­за­ция била раз­ру­ша­ва­на. Мно­го мал­ко хора оце­ля­ва­ли нак­рая. Те нас­ле­дя­ва­ли мал­ко от кул­ту­ра­та на пре­диш­на­та ци­ви­ли­за­ция и се раз­ви­ва­ли, след като пре­ми­на­ва­ли през дру­га ка­мен­на ера. Ка­мен­на­та ера не е ог­ра­ни­че­на само до един пе­ри­од – има­ло е мно­го ка­мен­ни ери. Днеш­ни­те уче­ни са ус­та­но­ви­ли ня­кои проб­ле­ми: мно­го ар­хе­о­ло­ги­чес­ки от­к­ри­тия не са само от един пе­ри­од. Но ко­га­то се опи­тат да ги при­го­дят към те­о­ри­я­та на ево­лю­ци­я­та, из­п­ра­ве­ни пред фак­ти­те, те не мо­гат да го обяс­нят. От­к­рих­ме, че хо­ра­та на тази Земя, то­ест хо­ра­та от раз­лич­ни ис­то­ри­чес­ки пе­ри­о­ди, са ос­та­ви­ли след себе си кул­тур­ни на­ход­ки от раз­лич­ни пе­ри­о­ди. Всич­ки съв­ре­мен­ни хора каз­ват, че пи­ра­ми­ди­те в дре­вен Еги­пет са били пос­т­ро­е­ни от егип­тя­ни­те. Но те ня­мат нищо общо с днеш­ни­те егип­тя­ни. Това оз­на­ча­ва, че хо­ра­та и на­ци­и­те имат пог­реш­но раз­би­ра­не за соб­с­т­ве­на­та си ис­то­рия. Пи­ра­ми­ди­те и егип­тя­ни­те изоб­що ня­мат нищо общо по­меж­ду си. Тези пи­ра­ми­ди били пос­т­ро­е­ни по вре­ме на пре­дис­то­ри­чес­ка ци­ви­ли­за­ция и по­тъ­на­ли под во­да­та по вре­ме на кон­ти­нен­тал­но раз­мес­т­ва­не. Ко­га­то ци­ви­ли­за­ци­я­та, ко­я­то пос­лед­ва­ла, щяла да се по­я­ви и се съз­да­ва­ли нови кон­ти­нен­ти, те из­п­ла­ва­ли от вод­ни­те дъл­би­ни. Тази гру­па хора вече от­дав­на ги ня­ма­ло и след това, по-къс­но, дош­ли днеш­ни­те егип­тя­ни. След като от­к­ри­ли фун­к­ци­и­те на тези пи­ра­ми­ди, егип­тя­ни­те пос­т­ро­и­ли ня­кои по-мал­ки пи­ра­ми­ди като тях. Те ус­та­но­ви­ли, че пи­ра­ми­ди­те били дос­та доб­ри за съх­ра­не­ние на ков­че­зи във вът­реш­ност­та им, така че пос­та­ви­ли в тях ков­че­зи. Ня­кои били но­во­пос­т­ро­е­ни, ня­кои дош­ли от да­леч­но­то ми­на­ло. Това нап­ра­ви­ло днеш­ни­те хора нес­по­соб­ни да от­к­ри­ят от кой пе­ри­од са дош­ли на­ис­ти­на. Ис­то­ри­я­та се е обър­ка­ла.

Мно­го хора каз­ват, че кул­ту­ра­та на ма­и­те е била свър­за­на с днеш­ни­те мек­си­кан­ци. Всъщ­ност тя изоб­що няма нищо общо с днеш­ни­те мек­си­кан­ци, ко­и­то са само сме­се­на раса меж­ду ис­пан­ци­те и мес­т­ни­те хора. Кул­ту­ра­та на ма­и­те, от дру­га стра­на, е при­над­ле­жа­ла на ци­ви­ли­за­ция от пре­диш­ния пе­ри­од на ис­то­ри­я­та. Тази чо­веш­ка раса била уни­що­же­на в Мек­си­ко и само мал­ка гру­па от хора оце­ле­ли. Но кул­ту­ра­та на ма­и­те е била ди­рек­т­но свър­за­на с мон­гол­ци­те. Няма да нав­ли­зам в де­тай­ли тук. Чо­веш­ки­ят род не поз­на­ва соб­с­т­ве­ния си ис­то­ри­чес­ки про­из­ход. Съ­що­то се от­на­ся и за бя­ла­та раса. По вре­ме на пос­лед­ния ве­лик по­топ – пос­лед­на­та чо­веш­ка ци­ви­ли­за­ция е била раз­ру­ше­на от ве­лик по­топ – всич­ки го­ле­ми пла­ни­ни на Зе­мя­та с ви­со­чи­на по-мал­ка от 2000 мет­ра били за­ле­ти с вода и само хо­ра­та, ко­и­то жи­ве­е­ли на ви­со­чи­на над 2000 мет­ра, оце­ле­ли. Ис­то­ри­я­та за Но­е­вия ков­чег е ис­ти­на. По вре­ме на този ве­лик по­топ За­пад­на­та кул­ту­ра била на­пъл­но раз­ру­ше­на и кул­ту­ра­та на Из­то­ка също била в ру­и­ни. Но пла­нин­с­ки­те хора, ко­и­то жи­ве­е­ли в об­лас­ти­те на Хи­ма­ла­и­те и пла­ни­ни­те Кун­лун, и ко­и­то били като сел­с­ки хора, били дос­та­тъч­но къс­мет­лии, за да се отър­ват – ки­тай­ци­те, ко­и­то жи­ве­е­ли в пла­ни­ни­те Кун­лун, оце­ле­ли. По оно­ва вре­ме Из­точ­на­та кул­ту­ра била доб­ре раз­ви­та – „Ди­аг­ра­ми­те на жъл­та­та река“ (Хъту), „Пи­са­ни­я­та на река Луо“ (Луо-шу), „Кни­га­та на про­ме­ни­те“ (И Чинг), Тай Чи, „Осем­те триг­ра­ми“ (Багуа) и т. н. са нас­ле­де­ни от ми­на­ло­то. Хо­ра­та каз­ват, че те са съз­да­де­ни от този или онзи чо­век от по-къс­но по­ко­ле­ние. Тези хора само ги мо­ди­фи­ци­ра­ли и ги нап­ра­ви­ли от­но­во пуб­лич­ни. Те изоб­що не са били съз­да­де­ни от тях и всич­ки са от пре­дис­то­ри­чес­ка кул­ту­ра. Въп­ре­ки че тези неща са били пре­да­де­ни в Ки­тай, има­ло дори по­ве­че от тях по вре­ме на раз­ви­ти­е­то на Ки­тай през ис­то­ри­я­та. По­ве­че от тях били за­па­зе­ни в древ­ни вре­ме­на, но ста­ва­ли все по-мал­ко и по-мал­ко, ко­га­то се пре­да­ва­ли. Така че това е на­ция с бо­га­та кул­тур­на ос­но­ва и дъл­бок ис­то­ри­чес­ки про­из­ход – това е Ки­тай. Кул­ту­ра­та на бе­ли­те, от дру­га стра­на, била по­ме­те­на, след като била на­пъл­но по­то­пе­на от Ве­ли­кия по­топ. По оно­ва вре­ме на­ред с кон­ти­нен­та Ев­ро­па има­ло и друг кон­ти­нент, кой­то също по­тъ­нал. Това била тях­на­та най-раз­ви­та об­ласт и тя също по­тъ­на­ла. Така че бе­ли­те се раз­ви­ли от ни­що­то – без ни­как­ва ци­ви­ли­за­ция – до на­у­ка­та, ко­я­то имат днес.

На­у­ка­та на дре­вен Ки­тай е раз­лич­на от тази ем­пи­рич­на на­у­ка на За­па­да. Мно­го ар­хе­о­ло­зи са дис­ку­ти­ра­ли тези въп­ро­си с мен и аз им обяс­них всич­ко. Те също смя­та­ха, че слу­ча­ят е та­къв, за­що­то има­ха мно­го зап­ле­те­ни въп­ро­си, ко­и­то не мо­же­ха да бъ­дат обяс­не­ни. Как­то току-що ка­зах, раз­би­ра­не­то на хо­ра­та за все­ле­на­та не може да дос­тиг­не мно­го по-да­леч. В днеш­но вре­ме от­п­рав­на­та точ­ка на мно­го на­уч­ни из­с­лед­ва­ния е пог­реш­на. По-спе­ци­ал­но тези, ко­и­то са пос­тиг­на­ли ня­как­ви пос­ти­же­ния в сво­и­те об­лас­ти, са нес­по­соб­ни да се от­ка­жат от тях. Те са де­фи­ни­ра­ли това, ко­е­то са раз­б­ра­ли, и са пос­та­ви­ли ог­ра­ни­че­ния. Мно­го от вас сред пуб­ли­ка­та са сту­ден­ти, уча­щи из­вън Ки­тай, има­те док­тор­с­ки и ма­гис­тър­с­ки сте­пе­ни и сте с от­во­ре­ни съз­на­ния. Ще от­к­ри­е­те, че тех­ни­те де­фи­ни­ции са пра­вил­ни в рам­ки­те на тех­ни­те сфе­ри, но щом вед­нъж пре­ми­не­те от­въд тях­но­то раз­би­ра­не и сфе­ра, де­фи­ни­ци­и­те са пог­реш­ни и ог­ра­ни­чи­тел­ни. Един ис­тин­с­ки ус­пял учен е онзи, кой­то се ос­ме­ля­ва да пре­ми­не от­въд тези ог­ра­ни­че­ния. Съ­що­то важи и за Айн­щайн – ка­за­но­то от него било вяр­но само в рам­ки­те на сфе­ра­та на не­го­во­то раз­би­ра­не, но от­въд тази сфе­ра това, ко­е­то ка­зал, е пог­реш­но. Виж­да­те ли прин­ци­па? Това е, за­що­то ко­га­то хо­ра­та са се из­диг­на­ли, ко­га­то със­то­я­ни­е­то на ва­ше­то мис­ле­не се доб­ли­жа­ва до ис­ти­на­та от ви­со­ко ниво и ко­га­то дос­тиг­не­те ви­со­ки нива, ще от­к­ри­е­те, че раз­би­ра­ни­я­та на нис­ко ниво са пог­реш­ни. Ето как сто­ят не­ща­та.

Не е ли раз­би­ра­не­то на хо­ра­та за ма­те­ри­я­та пог­реш­но? Хо­ра­та сто­ят в не­пос­ред­с­т­ве­но­то из­ме­ре­ние меж­ду по­вър­х­нос­т­на­та ма­те­рия, със­та­ве­на от слоя на най-го­ле­ми­те мо­ле­ку­ляр­ни час­ти­ци и пла­не­ти­те, и въп­ре­ки това вече са обър­ка­ни. Те са се раз­ви­ли по този и по онзи на­чин само в рам­ки­те на това и си мис­лят, че това е аб­со­лют­на­та на­у­ка, че е един­с­т­ве­но­то раз­би­ра­не за ма­те­ри­я­та и че е най-нап­ред­на­ло­то. Това е само раз­би­ра­не на ма­те­ри­ал­ния свят в рам­ки­те на една из­вън­ред­но, из­вън­ред­но мал­ка час­ти­ца в това не­о­бят­но и слож­но кос­ми­чес­ко прос­т­ран­с­т­во, и се ог­ра­ни­ча­ва до едно мал­ко из­ме­ре­ние. Струк­ту­ра­та на пла­не­ти­те, ко­я­то обяс­них по-рано, е само една сис­те­ма. Тази мал­ка част от из­ме­ре­ни­е­то, ко­я­то сте раз­б­ра­ли, е в рам­ки­те на една из­к­лю­чи­тел­но мал­ка сис­те­ма – сис­те­ма с раз­ме­ри­те на пра­шин­ка и сис­те­ма из­меж­ду без­б­рой мно­го ми­ли­ар­ди из­ме­ре­ния. С дру­ги думи, това е раз­би­ра­не в рам­ки­те на мно­го мал­ко из­ме­ре­ние. Бих­те ли ка­за­ли, че е пра­вил­но? Така че пър­во­на­чал­на­та ос­но­ва на раз­ви­ти­е­то и раз­би­ра­не­то на чо­веш­ка­та на­у­ка е пог­реш­на. Жи­во­тът и про­из­хо­дът на чо­веш­кия род са дори още по-слож­ни за обяс­не­ние, така че няма да ги дис­ку­ти­рам. При­чи­на­та е, че ако кажа по­ве­че, ще бъде за­сег­нат про­из­хо­дът на жи­во­та, ко­е­то е твър­де слож­но. Ос­вен това, ако кажа твър­де мно­го и ако кажа неща от твър­де ви­со­ко ниво, хо­ра­та няма да ги по­вяр­ват, за­що­то те все пак имат чо­веш­ко мис­ле­не. До­ка­то го­во­ря тук, Бо­го­ве­те го вяр­ват, ко­га­то го чуят, за­що­то тех­ни­те мис­ли са мис­ли на Бо­го­ве. Те го виж­дат в сво­и­те сфе­ри и тех­ни­ят на­чин на мис­ле­не е аб­со­лют­но раз­ли­чен от този на хо­ра­та.

Обяс­ня­вай­ки ви го по този на­чин, беше ли ясно за вас? Нека ви по­пи­там: по на­чи­на, по кой­то го­во­рех, раз­би­ра­те ли го или не? (Аплодисменти) Има нещо, ко­е­то чес­то спо­ме­на­вам, и мно­гок­рат­но го под­чер­тах вче­ра: пре­доп­ре­де­ле­на връз­ка. Мно­го от нас ви­на­ги ис­кат да пред­с­та­вят този Дафа на по­ве­че хора. При ня­кои хора, щом им го пред­с­та­ви­те, те мис­лят, че това е мно­го доб­ро и сами ис­кат да го на­у­чат. Тези хора ве­ро­ят­но имат пре­доп­ре­де­ле­на връз­ка. При дру­ги, дори и с чле­но­ве­те на се­мейс­т­во­то ви, ко­га­то им го пред­с­та­ви­те, те не ис­кат да слу­шат и не го вяр­ват – не го вяр­ват, не­за­ви­си­мо как­во каз­ва­те. Нека ви кажа, че те ве­ро­ят­но ня­мат пре­доп­ре­де­ле­на връз­ка. Раз­би­ра се, тази си­ту­а­ция не е при­чи­не­на само от пре­доп­ре­де­ле­на­та връз­ка. При ня­кои хора може да се дъл­жи на тях­но­то лошо прос­вет­ли­тел­но ка­чес­т­во или го­ля­мо ко­ли­чес­т­во кар­ма.

Днес ще от­бе­ле­жа и по­го­во­ря за пре­доп­ре­де­ле­на­та връз­ка. Как­во е пре­доп­ре­де­ле­на връз­ка? Обяс­ня­вал съм го пре­ди. Об­щ­ност­та на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи­те се ви­на­ги е наб­ля­га­ла на пре­доп­ре­де­ле­на­та връз­ка. Как се съз­да­ва една пре­доп­ре­де­ле­на връз­ка? Всъщ­ност нека ви кажа, че пре­доп­ре­де­ле­на­та връз­ка, дис­ку­ти­ра­на от тези от нас в об­щ­ност­та на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи­те се, не може да бъде обяс­не­на в рам­ки­те на кра­тък пе­ри­од в ис­то­ри­я­та. Тя пре­ми­на­ва от­въд все­ки един жи­вот на чо­век и от­въд дори ня­кол­ко жи­во­та, и дори още по-дъ­лъг пе­ри­од от вре­ме. Тази пре­доп­ре­де­ле­на връз­ка не прик­люч­ва. Защо не прик­люч­ва? Току-що, ко­га­то дис­ку­ти­рах зап­ла­ща­не­то на кар­ма­та, спо­ме­нах как се гле­да на жи­во­та на чо­век. Ко­га­то се раз­г­леж­да едно живо съ­щес­т­во, не­об­хо­ди­мо е да се пог­лед­не не само един от не­го­ви­те жи­во­ти, а ця­лос­т­но­то му съ­щес­т­ву­ва­не. Това е как­то след като зас­пи­те: може ли днес да не приз­на­е­те, че вче­ра сте били вие? Няма на­чин да ста­не! Така че пре­доп­ре­де­ле­на­та връз­ка на чо­век включ­ва мно­го дъ­лъг пе­ри­од от вре­ме. Доб­ри­те неща мо­гат да се пре­да­ват и ло­ши­те също мо­гат да се пре­да­ват. С дру­ги думи, при­чин­ни­те връз­ки меж­ду хо­ра­та също не прик­люч­ват. През по­ве­че­то вре­ме пре­доп­ре­де­ле­на­та връз­ка, за ко­я­то го­во­рят хо­ра­та, е пре­доп­ре­де­ле­на­та връз­ка на се­мейс­т­во­то, то­ест пре­доп­ре­де­ле­на­та връз­ка меж­ду съп­руг и съп­ру­га – това е, към ко­е­то се от­на­сят най-чес­то. Всъщ­ност пре­ди съм го­во­рил за тази пре­доп­ре­де­ле­на връз­ка меж­ду съп­руг и съп­ру­га. Това е въп­рос на обик­но­ве­ни­те хора. Тъй като дис­ку­ти­ра­ме пре­доп­ре­де­ле­на­та връз­ка, ще по­го­во­ря за това. Как се сфор­ми­ра тя? В по­ве­че­то слу­чаи е по този на­чин: в пре­диш­ния жи­вот чо­век е нап­ра­вил ус­лу­га на друг чо­век и този чо­век не е мо­гъл да се от­п­ла­ти за нея – ве­ро­ят­но е бил нис­кос­то­ящ слу­жи­тел или е бил мно­го бе­ден в този жи­вот. Той се е об­ла­го­де­тел­с­т­вал мно­го от тази ус­лу­га, така че е ис­кал да се от­п­ла­ти за нея. То­га­ва това може да до­ве­де до пре­доп­ре­де­ле­на връз­ка меж­ду съп­руг и съп­ру­га. Също може да е така, че в пре­диш­ния жи­вот ня­кой да е оби­чал ня­ко­го или и два­ма­та да са се оби­ча­ли, но да не са има­ли тази пре­доп­ре­де­ле­на връз­ка и да не са мог­ли да съз­да­дат се­мейс­т­во; то­га­ва това може да до­ве­де до пре­доп­ре­де­ле­на връз­ка меж­ду съп­руг и съп­ру­га в след­ва­щия жи­вот. Това е така, за­що­то же­ла­ни­е­то на чо­век е мно­го важ­но – как­во ис­ка­те вие и как­во вие ис­ка­те да нап­ра­ви­те. Ако ка­же­те: „Аз ис­кам да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­вам в Буда“, то­га­ва Буда може да ви по­мог­не. Защо е така? Тази една ми­съл е на­ис­ти­на цен­на, за­що­то в сре­да, ко­я­то е тол­ко­ва труд­на, вие все още ис­ка­те да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те в Буда. От дру­га стра­на, ако чо­век иска да е де­мон, това също не може да бъде спря­но. Как бих­те мог­ли да го спре­те, ако той има за цел да вър­ши лоши неща? Той не ви слу­ша и нас­то­я­ва да ги пра­ви. Така че же­ла­ни­е­то на чо­век е мно­го важ­но.

Също така има и пре­доп­ре­де­ле­ни връз­ки, фор­ми­ра­ни по­ра­ди това, че сте били близ­ки род­ни­ни и доб­ри при­я­те­ли, уче­ни­ци или пос­ле­до­ва­те­ли, или от доб­ро­та или зло­ба, дъл­жи­ми сред хо­ра­та, като всич­ки те мо­гат да нап­ра­вят така, че да ста­не­те се­мейс­т­во или да при­над­ле­жи­те към една и съща гру­па. Има­те об­щес­т­ве­ни връз­ки в об­щес­т­во­то и това поз­во­ля­ва нап­ре­же­ни­я­та меж­ду хо­ра­та да се раз­се­ят, а доб­ро­та­та и зло­ба­та да бъ­дат из­п­ла­те­ни. Всич­ки тези неща са пре­доп­ре­де­ле­ни връз­ки – това е на­чи­нът, по кой­то се раз­г­леж­дат. Те не ид­ват от един жи­вот; мо­гат да дой­дат от ня­кол­ко жи­во­та или от пре­ди­шен жи­вот. От­на­ся се за та­къв тип си­ту­а­ция. Също така от­к­рих­ме, че тъй като съ­щес­т­ву­ва та­къв вид връз­ка, то­ест чо­век при­те­жа­ва доб­ро­та и зло­ба в един жи­вот, има близ­ки род­ни­ни и доб­ри при­я­те­ли, има жена и деца и т. н., то­га­ва е мно­го ве­ро­ят­но да съ­щес­т­ву­ват доб­ро­та и зло­ба в рам­ки­те на тази гру­па – ня­кой се от­на­ся към друг доб­ре, ня­кой се от­на­ся към друг зле, един чо­век се раз­п­ла­ща с дру­гия… То­га­ва тези неща ще ста­нат при­чи­на те да се пре­ро­дят като една гру­па в след­ва­щия жи­вот. Но те не ид­ват за­ед­но; не е така, че да се пре­ро­дят за­ед­но. Вре­ме­то, по ко­е­то ид­ват в този свят, ще е раз­лич­но, така че ня­кои ще са по-ста­ри, дру­ги ще са по-мла­ди. Как­то и да е, ще има оп­ре­де­ле­ни връз­ки сред тази гру­па хора, ко­и­то ще се пре­ро­дят по раз­лич­но вре­ме. Ще от­к­ри­е­те, че ня­кой, кой­то вър­ви по ули­ца­та и не при­над­ле­жи към ва­ша­та гру­па, кой­то няма пре­доп­ре­де­ле­на връз­ка с вас или няма нищо общо с вас, ще из­г­леж­да като че ли се на­ми­ра в свят, на­пъл­но раз­ли­чен от ва­шия. Ще из­г­леж­да, че ня­ма­те нищо общо с него. Ще от­к­ри­е­те също хора, ко­и­то из­г­леж­дат раз­ли­чен вид хора. То­га­ва тези хора не са от ва­ша­та гру­па и вие изоб­що ня­ма­те ни­как­ва пре­доп­ре­де­ле­на връз­ка с тях. Така че хо­ра­та обик­но­ве­но се пре­раж­дат в гру­па и ид­ват по раз­лич­но вре­ме – ня­кои ще бъ­дат ро­ди­те­ли, ня­кои ще са деца, ня­кои ще са при­я­те­ли, ня­кои ще са вра­го­ве, а ня­кои ще са бла­го­де­те­ли. Това е пре­доп­ре­де­ле­на­та връз­ка, за ко­я­то току-що го­во­рих.

Раз­би­ра се, тези, ко­и­то се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват, също не мо­гат да из­бя­гат от та­ка­ва пре­доп­ре­де­ле­на връз­ка. Тъй като ис­ка­те да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те… В ми­на­ло­то се каз­ва­ше, че ако чо­век се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва, дори на не­го­ви­те пред­ци ще им се даде Дъ и дори те ще се об­ла­го­де­тел­с­т­ват. Това не оз­на­ча­ва, че щом се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те и се усъ­вър­шен­с­т­ва­те в Буда, те няма да тряб­ва да зап­ла­тят за сво­и­те гре­хо­ве и кар­ма и всич­ки ще ста­нат Буди – това не е поз­во­ле­но. Оз­на­ча­ва, че до­ка­то се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те, те са зна­е­ли от пре­ди, че ще по­лу­чи­те Фа в този жи­вот; ве­ро­ят­но сред хо­ра­та око­ло вас има та­ки­ва, ко­и­то са ваши пре­ро­де­ни род­ни­ни и ве­ро­ят­но вие ще да­де­те въз­мож­ност на хо­ра­та, ко­и­то имат доб­ро­та или зло­ба към вас, да по­лу­чат Фа – това може да до­ве­де до този вид вза­и­мов­ръз­ка. Раз­би­ра се, са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то няма нищо общо с при­вър­за­ност­та към се­мейс­т­во­то. Това, че няма нищо общо с при­вър­за­ност­та към се­мейс­т­во­то, раз­ру­ша­ва това ог­ра­ни­че­ние, така че хо­ра­та, ко­и­то са се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­ли сами или са пре­да­ли уче­ни­я­та си на един-един­с­т­вен чо­век, сами са под­би­ра­ли и из­би­ра­ли сво­и­те уче­ни­ци. Ето как са се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­ли хо­ра­та в пре­диш­ни­те по­ко­ле­ния. Все­об­що­то спа­се­ние е пре­доп­ре­де­ле­на­та връз­ка, за ко­я­то го­во­рим днес. Пре­доп­ре­де­ле­на­та връз­ка, за ко­я­то го­во­ря, е свър­за­на с всич­ки вас, ко­и­то сте тук сред пуб­ли­ка­та. Мно­го ве­ро­ят­но е да има­те пре­доп­ре­де­ле­на­та връз­ка да по­лу­чи­те Фа. То­га­ва как се е сфор­ми­ра­ла тази пре­доп­ре­де­ле­на връз­ка? Мно­го хора тук са дош­ли да по­лу­чат Фа; те са дош­ли с цел. Може също да има [мои] близ­ки род­ни­ни, доб­ри при­я­те­ли или уче­ни­ци от раз­лич­ни жи­во­ти, или та­ки­ва, ко­и­то са вслед­с­т­вие от дру­ги пре­доп­ре­де­ле­ни връз­ки. Но са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то не включ­ва род­нин­с­т­во­то на обик­но­ве­ни­те хора – няма та­ко­ва нещо. Чес­то каз­вам, че ня­кои хора са дош­ли да по­лу­чат Фа. Те може би са из­ра­зи­ли та­ко­ва же­ла­ние в ми­на­ло­то и са ис­ка­ли да дой­дат и да по­не­сат труд­нос­ти, за да по­лу­чат този Фа – това също е фак­тор. Ето защо чес­то каз­вам да не из­пус­ка­те този шанс да по­лу­чи­те Фа този път по­ра­ди мо­мен­т­ни неп­ра­вил­ни мис­ли в този жи­вот, или в про­ти­вен слу­чай ще съ­жа­ля­ва­те за това за­ви­на­ги и няма да мо­же­те да го ком­пен­си­ра­те. Всъщ­ност от­к­рих, че тази ниш­ка на пре­доп­ре­де­ле­на връз­ка през по­ве­че­то вре­ме е во­ди­ла хо­ра­та без­п­ре­кос­лов­но. Ни­кой не е изос­та­вен и все­ки от тях по­лу­ча­ва Фа. Един­с­т­ве­на­та раз­ли­ка лежи в сте­пен­та на при­леж­ност и прог­рес.

След­ва­що­то, ко­е­то ще дис­ку­ти­рам, е въп­ро­сът за фор­ма­та на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не. За­сег­нах го и вче­ра. Ня­кои наши уче­ни­ци пов­диг­на­ха въп­ро­са дали да сключ­ват брак, или не. Ня­кои от тях не же­ла­ят да се же­нят/​омъж­ват и ис­кат да оти­дат да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват в пла­ни­ни­те; дру­ги имат раз­лич­ни въз­г­ле­ди. Мно­го, мно­го прак­ти­ку­ва­щи в на­ше­то са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не в Дафа също имат тази ми­съл. Но всич­ки зна­ят, че този Фа, кой­то пре­да­вам, е ос­нов­но за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не в обик­но­ве­но­то чо­веш­ко об­щес­т­во, като из­ви­ся­ва­не­то на соб­с­т­ве­но­то Глав­но съз­на­ние на хо­ра­та, или Гла­вен пър­ви­чен дух, е цел­та в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то. Тъй като вие съз­на­тел­но по­на­ся­те труд­нос­ти и сър­це­то ви не е пов­ли­я­но, до­ка­то ясно виж­да­те как соб­с­т­ве­ни­те ви ин­те­ре­си са на­ру­ше­ни, не се ли са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те вие са­ми­те? Ако не сте вие този, кой­то по­лу­ча­ва този Фа, то­га­ва кой? Ако на­ис­ти­на оти­де­те в пла­ни­ни­те, за да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те, и из­бег­не­те тези кон­ф­лик­ти и тър­ка­ния, то­га­ва са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то ви ще е бав­но. Ко­га­то чо­век бав­но се от­къс­ва от сво­и­те при­вър­за­нос­ти в те­че­ние на мно­го го­ди­ни и не по­лу­ча­ва този Фа, ве­ро­ят­но не­го­ви­ят По­мо­щен пър­ви­чен дух се е са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­вал. Тъй като няма да има­те тези ус­ло­вия, ако се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те в дъл­би­ни­те на пла­ни­ни­те, ве­ро­ят­но ще тряб­ва да се­ди­те в ме­ди­та­ция и да пре­ми­не­те в транс – да бъ­де­те в транс за дъл­го вре­ме. В това със­то­я­ние вие са­ми­те няма да зна­е­те дали се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те, за­що­то не бих­те по­доб­ря­ва­ли себе си ис­тин­с­ки в тази слож­на об­с­та­нов­ка. Това е по­ло­же­ни­е­то. Хо­ра­та, ко­и­то са се пос­ве­ти­ли на ре­ли­ги­оз­ния жи­вот, също мо­гат да усъ­вър­шен­с­т­ват своя Гла­вен пър­ви­чен дух, но об­щес­т­во­то на обик­но­ве­ни­те хора е мяс­то­то, къ­де­то умът и сър­це­то на чо­век мо­гат да се за­ка­лят.

От ме­то­ди­те за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не в ми­на­ло­то, за ко­и­то сме чу­ва­ли – не­за­ви­си­мо от коя ре­ли­гия или ме­тод за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не от ис­то­ри­я­та са – това, ко­е­то е било пре­да­де­но, учи чо­век да оти­де в пла­ни­ни или ма­нас­ти­ри, за да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва, пре­къс­вай­ки връз­ки­те със све­та и изос­та­вяй­ки при­вър­за­ност­та към се­мейс­т­во­то. Дори ко­га­то ро­ди­те­ли­те на чо­ве­ка оти­ва­ли да го по­се­тят в ма­нас­ти­ра, той ня­ма­ло да ги приз­нае: „Кого тър­си­те?“ – „Теб тър­ся. Ти си си­нът ми.“ – „Ах, Буда Ами­та­ба⁽⁶⁾. Бла­го­де­те­лю, сбър­ка­ли сте ме с ня­кой друг. Име­то ми е…“, тъй като на него вече ще му е било да­де­но Дхар­ма име⁽⁷⁾. „Аз съм уче­ник от Буда шко­ла­та. Не съм ва­ши­ят син.“ Те на­ис­ти­на пре­къс­ват връз­ки­те със све­та. Кол­ко­то до мо­на­си­те в днеш­но вре­ме, раз­би­ра се, те вече не се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват; дори пе­че­лят пари и ги из­п­ра­щат вкъ­щи. Ис­тин­с­ко­то са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не [в тези пъ­ти­ща на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не] изис­к­ва пре­къс­ва­не­то на връз­ки­те със све­та. Защо се каз­ва, че щом чо­век ста­не мо­нах, той вече не е раз­г­леж­дан като чо­веш­ко съ­щес­т­во? Това е при­чи­на­та. Той вече е Бог – на­по­ло­ви­на Бог. Въп­ре­ки че чо­век вече не може да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва [в тези пъ­ти­ща на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не], мно­го хора чес­то са въз­п­ре­пят­с­т­ва­ни от под­хо­да на оне­зи древ­ни пъ­ти­ща на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не и също ис­кат да прак­ти­ку­ват Дафа по този на­чин. Това ще е въз­мож­но в бъ­де­ще, но сега няма ус­ло­вия за него. По­нас­то­я­щем Фа, кой­то пре­да­вам днес, може да при­е­ме само тази фор­ма на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не, а и аз са­ми­ят, ва­ши­ят Учи­тел, също не съм в пла­ни­ни­те. Така че не може ви­на­ги да си мис­ли­те да хо­ди­те в пла­ни­ни­те, ко­га­то си по­мис­ли­те за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не, да ста­ва­те мо­нах или мо­на­хи­ня, ко­га­то си по­мис­ли­те за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не, да не встъп­ва­те в брак, ко­га­то си по­мис­ли­те за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не, или да про­ме­ня­те не­ща­та на обик­но­ве­ни­те хора, ко­га­то си по­мис­ли­те за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не. Не ста­ва така. Има мно­го пъ­ти­ща за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не. Сред 84 000-те пъ­ти­ща за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не, на­ши­ят не е един­с­т­ве­ни­ят, в кой­то са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то е по този на­чин. Така че това, ко­е­то каз­вам, е че не тряб­ва да сме пов­ли­я­ни от ня­кол­ко­то ме­то­да за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не в ми­на­ло­то или от от­дав­на ус­та­но­ве­ни кон­цеп­ции. Това, ко­е­то ви пре­да­вам днес, е из­ця­ло нов път за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не, кой­то на­ис­ти­на може да ви поз­во­ли да бъ­де­те спа­се­ни най-бър­зо. А що се от­на­ся до бъ­де­ще­то, ще има пъ­ти­ща на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не за това вре­ме. Всъщ­ност, как­то ка­зах в кни­га­та, по ни­ка­къв на­чин не е лес­но за ня­ко­го да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва. Вие се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те и са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те, но всъщ­ност не усъ­вър­шен­с­т­ва­те себе си и дори не го зна­е­те!

Мога да ви кажа, че в да­леч­но­то ми­на­ло мно­го Бо­го­ве от­к­ри­ли, че е твър­де труд­но да се спа­си Глав­ния пър­ви­чен дух на чо­век, така че те въз­п­ри­е­ли ме­тод за спа­ся­ва­не на По­мощ­ния пър­ви­чен дух. Един [Бог] спа­сил хо­ра­та по този на­чин и на­ме­рил това за дос­та доб­ро; след това друг също от­к­рил, че спа­ся­ва­не­то на хо­ра­та по този на­чин било дос­та доб­ре, то­га­ва всич­ки те спа­ся­ва­ли хо­ра­та по този на­чин и това до­ве­ло до тази при­е­та фор­ма за спа­се­ние на хо­ра­та. Но това не е чес­т­но спря­мо хо­ра­та – чо­век се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва, но въп­ре­ки това е спа­сен ня­кой друг. Имен­но по­ра­ди тази не­чес­т­ност, те не сме­ят да го нап­ра­вят пуб­лич­но и не сме­ят да го раз­к­ри­ят на хо­ра­та. Аз го из­ва­дих на по­каз пред хо­ра­та, за да се знае. Защо? За­що­то това, ко­е­то ис­кам, е да дам въз­мож­ност на хо­ра­та на­ис­ти­на да по­лу­чат Фа, да про­ме­ня тази си­ту­а­ция и да дам въз­мож­ност на вас са­ми­те да се усъ­вър­шен­с­т­ва­те. Меж­дув­ре­мен­но, ко­га­то хо­ра­та се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват по този на­чин, това об­ла­го­де­тел­с­т­ва об­щес­т­во­то – ко­га­то се по­доб­ря­ва­те, вие със си­гур­ност сте до­бър чо­век в об­щес­т­во­то, ко­е­то не би мог­ло да е по-доб­ре. Така че мо­е­то на­ме­ре­ние е имен­но да пре­о­бър­на това. Но ня­кои Бо­го­ве са стиг­на­ли там горе, след като са се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­ли по този на­чин в про­дъл­же­ние на мно­го го­ди­ни – те са се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­ли до­там точ­но по­доб­но на на­чи­на, по кой­то се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват По­мощ­ни­те пър­вич­ни ду­хо­ве. Така че всич­ки те ми пре­че­ха да ви пре­дам това. По­мис­ле­те всич­ки: изоб­що не е лес­но да се пре­да­де този Фа и също така изоб­що не е лес­но да го по­лу­чи­те. Впос­лед­с­т­вие Бо­го­ве­те, Бу­ди­те и Да­о­си­те осъз­на­ха как­во пра­вя и ви­дя­ха, че ре­зул­та­ти­те са на­ис­ти­на доб­ри – сега зна­ят.

Не­ща­та бяха мно­го труд­ни пре­ди, ко­га­то пре­по­да­вах Фа в Ки­тай. Сега, раз­би­ра се, е срав­ни­тел­но лес­но да го пре­по­да­вам и осо­бе­но в САЩ за вас е вече мно­го лес­но да чу­е­те Фа. Как­то ка­зах по-рано, тази наша фор­ма на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не не тряб­ва да бъде пов­ли­я­ва­на от кон­цеп­ции от ми­на­ло­то; това е на­чи­нът, по кой­то се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­ме. Раз­би­ра се, след като тази гру­па от вас за­вър­ши са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то си, хо­ра­та в бъ­де­ще ще имат свой на­чин на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не. Хо­ра­та на бъ­де­ще­то няма да зна­ят тол­ко­ва мно­го от Фа. Ние пре­да­дох­ме това, за­що­то това е спе­ци­а­лен пе­ри­од в ис­то­ри­я­та. Хо­ра­та в по-да­леч­но бъ­де­ще няма да мо­гат да зна­ят кой съм, няма да им ос­та­вим и моя об­раз. Тези ау­дио- и ви­де­о­ка­се­ти не мо­гат да бъ­дат ос­та­ве­ни на бъ­де­ще­то, въп­ре­ки че сте ги за­пи­са­ли; всич­ки те ще бъ­дат из­т­ри­ти. В ми­на­ло­то, ко­га­то Буда Ша­кя­му­ни на­път­с­т­вал сво­и­те уче­ни­ци в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то, той не им поз­во­ля­вал да па­зят пари или при­те­жа­ния, за да не раз­ви­ват при­вър­за­нос­ти към тези ма­те­ри­ал­ни ин­те­ре­си. Така че им било поз­во­ле­но да за­па­зят един­с­т­ве­но една ка­сая⁽⁸⁾ и ку­пич­ка за про­се­не. Но мно­го чес­то хо­ра­та имат мно­го при­вър­за­нос­ти, от ко­и­то им е труд­но да се от­къс­нат. В един оп­ре­де­лен мо­мент мно­го хора за­поч­на­ли да ко­лек­ци­о­ни­рат ку­пич­ки­те за про­се­не на хра­на. Ня­кои ка­за­ли: „Тази моя ку­пич­ка е брон­зо­ва, тази е неф­ри­те­на, тази из­г­леж­да доб­ре, а тази е сре­бър­на.“ Ня­кои мо­на­си съб­ра­ли мно­го ку­пич­ки. То­га­ва Буда Ша­кя­му­ни ка­зал: „Ако има­те тези при­вър­за­нос­ти към ма­те­ри­ал­ни вещи, то­га­ва мо­же­те да си оти­де­те вкъ­щи, тъй като вкъ­щи си има­те всич­ко и ще има­те въз­мож­ност да съ­би­ра­те и па­зи­те неща. Защо не мо­же­те да се от­ка­же­те дори и от ку­пич­ка за про­се­не? За един мо­нах е не­об­хо­ди­мо да се от­ка­же от всич­ко. А защо дори да не се от­ка­же­те от ми­съл­та за съ­би­ра­не на ку­пич­ки за про­се­не? От­ка­за­ли сте се от бо­гат­с­т­ва­та си, защо про­дъл­жа­ва­те да сте при­вър­за­ни към ку­пич­ки­те?“ С това Буда Ша­кя­му­ни имал пред­вид, че чо­век не бива да пази дори тази една ми­съл или ед­нич­ка при­вър­за­ност – не­об­хо­ди­мо е да се пре­мах­не. Той не им поз­во­лил да имат тази при­вър­за­ност.

По вре­ме­то на Буда Ша­кя­му­ни ку­пич­ки­те на мо­на­си­те били мно­го мал­ки и те мо­же­ли да про­сят само за по едно яде­не. Мо­на­си­те в днеш­но вре­ме дър­жат тол­ко­ва го­ля­ма купа. В ми­на­ло­то се из­пол­з­ва­ла ку­пич­ка за по­да­я­ния, но сега из­пол­з­ват обър­на­та на­го­ре кам­ба­на – хо­дят да про­сят с обър­на­та на­го­ре кам­ба­на. И изоб­що не ис­кат хра­на­та, ко­я­то им да­ва­те – ис­кат пари. Да си тол­ко­ва сил­но при­вър­зан към ма­те­ри­ал­ни­те ин­те­ре­си и пари – са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не ли е това? Мога да ви кажа, че па­ри­те са най-го­ля­ма­та преч­ка за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щия се. Това, ко­е­то ка­зах сега, беше за мо­на­си­те. Но са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то в Дафа не при­да­ва зна­че­ние на ма­те­ри­ал­ни­те неща, а на съз­на­ни­е­то⁽⁹⁾. Тъй като се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те, до­ка­то ра­бо­ти­те в обик­но­ве­но­то чо­веш­ко об­щес­т­во, няма зна­че­ние кол­ко пари има­те, има зна­че­ние само ако ва­ша­та при­вър­за­ност към пари и бо­гат­с­т­во не е пре­мах­на­та. Дори ако къ­ща­та ви е пос­т­ро­е­на от злат­ни тух­ли, вие не мис­ли­те мно­го за нея и тя не е в ума ви. Хо­ра­та имат вся­как­ви про­фе­сии, до­ка­то се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват сред обик­но­ве­ни­те хора. Пе­че­ли­те пари, ко­га­то пра­ви­те биз­нес – как­во зна­че­ние има това, ако то не е в ума ви? Ако не мис­ли­те мно­го за това и няма раз­ли­ка дали го има­те, или не, то­га­ва сте пре­ми­на­ли този тест. Къ­ща­та ви може все пак да е злат­на – това няма зна­че­ние. Изис­к­ва­ме от вас да се от­ка­же­те от тази при­вър­за­ност. Са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то не оз­на­ча­ва да се от­къс­ва­те от ма­те­ри­ал­ни неща. Само по този на­чин от­го­ва­ря­те на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то в мир­с­кия свят. Ако все­ки се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­ше и ни­кой не пра­ве­ше нищо, от как­во щеше да жи­вее това об­щес­т­во? Това не е осъ­щес­т­ви­мо. Ние при­да­ва­ме важ­ност само на съз­на­ни­е­то на хо­ра­та, це­лим се ди­рек­т­но в съз­на­ни­е­то на хо­ра­та и ис­тин­с­ки ви ка­ра­ме да по­доб­ри­те своя Шин­шин, вмес­то да се от­къс­ва­те от ма­те­ри­ал­ни неща. Тряб­ва да сте на­яс­но с как­во това се раз­ли­ча­ва от тра­ди­ци­он­ни­те пъ­ти­ща на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не. Но вие ще сте се­ри­оз­но под­ла­га­ни на тес­то­ве, за да се види дали има­те та­ки­ва при­вър­за­нос­ти.

Що се от­на­ся до са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи­те се в на­шия Дафа, това е вид път, по кой­то по­е­ма­ме. Тряб­ва да от­с­ла­би­те тези при­вър­за­нос­ти. Кол­ко­то до про­фе­си­о­нал­ни­те са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи се в бъ­де­ще, те ще взе­мат ку­пич­ки и ще хо­дят да про­сят за хра­на, ще пъ­ту­ват пеша и ще се ски­тат. Само чрез пре­ми­на­ва­не­то през вся­как­ви труд­нос­ти в све­та, те ще са спо­соб­ни да пос­тиг­нат Съ­вър­шен­с­т­во. Мо­на­си­те ще се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват по този на­чин в бъ­де­ще.

Го­во­рей­ки за труд­нос­ти, ще ви кажа след­но­то: щом чо­век по­е­ме по пътя на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то, той със си­гур­ност ще пре­жи­вее труд­нос­ти – ще се на­тък­не на труд­нос­ти. Хо­ра­та, ко­и­то прак­ти­ку­ват Дафа, имат бла­гос­ло­вии, но имат и пре­пят­с­т­вия, до­ка­то се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват – със си­гур­ност е така. Но чес­то ко­га­то хо­ра­та из­пи­тат мал­ко стра­да­ние или пре­жи­ве­ят мал­ко труд­нос­ти, те го смя­тат за нещо лошо: „Как може да се чув­с­т­вам не­ком­фор­т­но тук и там?“ Ако се чув­с­т­ва­те ком­фор­т­но през це­лия си жи­вот, мога да ви кажа, че със си­гур­ност ще оти­де­те в ада. Ако не се раз­бо­ле­е­те през це­лия си жи­вот – да не го­во­рим за чув­с­т­во­то на ком­форт през це­лия ви жи­вот – щом ум­ре­те, сто про­цен­та е си­гур­но, че ще оти­де­те в ада. Това, че сте живи, об­ра­зу­ва кар­ма. Не­въз­мож­но ви е да не об­ра­зу­ва­те кар­ма, за­що­то вед­на­га щом от­во­ри­те уста, може да на­ра­ни­те дру­ги­те. Това, ко­е­то каз­ва­те, може неп­ред­на­ме­ре­но да на­ра­ни дру­ги­те: може би един чо­век няма нищо про­тив това, ко­е­то му каз­ва­те, но ня­кой друг до­чу­ва и бива на­ра­нен. До­ка­то чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва жи­ве­ят, това, ко­е­то ядат, са жи­во­ти и дори ко­га­то вър­вят, ще нас­тъ­пят жи­во­ти и ще ги уби­ят. Раз­би­ра се, ка­зах­ме, че об­ра­зу­ва­те кар­ма, ко­га­то жи­ве­е­те в све­та. Ако не се раз­бо­ле­е­те, кар­ма­та ви няма да се ели­ми­ни­ра. Ко­га­то хо­ра­та стра­дат от бо­лест, тях­на­та кар­ма на­ис­ти­на се ели­ми­ни­ра. Със­то­я­ни­е­то ви се по­доб­ря­ва, след като е ели­ми­ни­ра­на. Чес­то чо­век по­лу­ча­ва се­ри­оз­но за­бо­ля­ва­не и след из­вес­т­но вре­ме, ко­га­то сте се въз­с­та­но­ви­ли, ще от­к­ри­е­те, че ли­це­то ви е си­я­ещо с бля­сък и всич­ко, ко­е­то пра­ви­те, ще вър­ви по вода. Това е, за­що­то след като кар­ма­та ви е ели­ми­ни­ра­на, тя се тран­с­фор­ми­ра в бла­гос­ло­вии – доб­ро­де­тел. Тъй като сте стра­да­ли, как­во­то и да пра­ви­те, обик­но­ве­но ще пре­ми­не глад­ко и може да се осъ­щес­т­ви лес­но. Хо­ра­та не мо­гат да ви­дят това, така че си мис­лят, че е лошо да пре­ми­нат дори и през мал­ко труд­ност. Всъщ­ност как­во тол­ко­ва страш­но има в труд­ност­та?! Дори и да има­те мал­ко труд­ност, ако мо­би­ли­зи­ра­те во­ля­та си и из­дър­жи­те, след това ще от­к­ри­е­те, че всич­ко, ко­е­то пра­ви­те, ще се раз­вие по раз­ли­чен на­чин. Бих ка­зал, че това, ко­е­то хо­ра­та тряб­ва да по­не­сат, ко­га­то се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват, не е нищо по­ве­че от труд­нос­ти. Ако сте спо­соб­ни да се ос­во­бо­ди­те от [стра­ха си от труд­ност­та], със си­гур­ност ще пос­тиг­не­те Съ­вър­шен­с­т­во. Го­во­рей­ки от по-ви­со­ка пер­с­пек­ти­ва, ако сте спо­соб­ни да се от­ка­же­те от ми­съл­та за жи­во­та и смърт­та, вие на­ис­ти­на сте Бог!

Буда Ами­та­ба ка­зал, че като пеят мо­но­тон­но не­го­во­то Буда име, хо­ра­та мо­гат да се пре­ро­дят в Рая на вър­хов­но­то бла­жен­с­т­во. Как е въз­мож­но това? Ду­ми­те му не може да се раз­би­рат по­вър­х­нос­т­но. Ис­ти­на е, че чо­век може да оти­де в Рая на вър­хов­но­то бла­жен­с­т­во, като пее мо­но­тон­но име­то на Буда, но хо­ра­та са ин­тер­п­ре­ти­ра­ли ду­ми­те на Буда по­вър­х­нос­т­но. Буда Фа има вът­реш­ни зна­че­ния на раз­лич­ни­те нива. Мо­но­тон­но­то пе­е­не на не­го­во­то Буда име е всъщ­ност прак­ти­ку­ва­не. Про­дъл­жа­ва­те да пе­е­те мо­но­тон­но, до­ка­то само ду­ма­та „Ами­та­ба“ ос­та­не в съз­на­ни­е­то ви – една ми­съл за­мес­т­ва де­сет хи­ля­ди мис­ли – пе­е­те мо­но­тон­но и на­пъл­но из­п­раз­ва­те съз­на­ни­е­то си, само с „Ами­та­ба“ [в него]. До­ка­то пе­е­те мо­но­тон­но име­то на Буда, ще ви се на­ме­сят мно­гоб­рой­ни при­вър­за­нос­ти и сму­ще­ния – мо­же­те ли да им ус­то­и­те? Ко­га­то се ос­во­бо­ди­те от всич­ки при­вър­за­нос­ти и съз­на­ни­е­то ста­не праз­но, цел­та на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то е пос­тиг­на­та. Мо­но­тон­но­то ви пе­е­не на име­то на Буда е също из­раз на по­чи­та­ние към Буда. Вие пе­е­те мо­но­тон­но, за­що­то ис­ка­те да оти­де­те в Рая на вър­хов­но­то бла­жен­с­т­во, така че раз­би­ра се, Буда в Рая на вър­хов­но­то бла­жен­с­т­во ще дой­де да се гри­жи за вас, тъй като се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те в Буда. Има дъл­бо­ко вът­реш­но зна­че­ние в това. Ня­кои хора каз­ват, че чо­век може да оти­де в Рая на вър­хов­но­то бла­жен­с­т­во, ако пее мо­но­тон­но „Ами­та­ба“ точ­но пре­ди да умре. Но ка­къв тряб­ва да сте, за да нап­ра­ви­те това? Ко­га­то на­ис­ти­на сте спо­со­бен да се от­ка­же­те от ми­съл­та за жи­во­та и смърт­та, вие на­ис­ти­на мо­же­те да оти­де­те там. Това е раз­ли­ка­та меж­ду един Бог и чо­веш­ко съ­щес­т­во. Ако мо­же­те да се от­ка­же­те от жи­во­та и смърт­та, вие сте Бог; ако не мо­же­те да се от­ка­же­те от жи­во­та и смърт­та, вие сте чо­веш­ко съ­щес­т­во – това е раз­ли­ка­та. Ние се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­ме и са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­ме и се от­каз­ва­ме от всич­ки при­вър­за­нос­ти – няма ли да сте се от­ка­за­ли дори от жи­во­та и смърт­та? Ако ня­кой от­вед­нъж може да се от­ка­же от жи­во­та и смърт­та, как­ви дру­ги при­вър­за­нос­ти може да има? „След като съм по­лу­чил Фа, аз не се стра­ху­вам дори от жи­во­та и смърт­та и мога дори да се от­ка­жа от жи­во­та си.“ То­га­ва към как­во все още може да е при­вър­зан той? Това е иде­я­та. Ко­га­то хо­ра­та уми­рат, те са не­ве­ро­ят­но уп­ла­ше­ни: „О не! Ско­ро ще умра. Това е пос­лед­но­то ми ди­ха­ние.“ Ка­къв вид чув­с­т­во е това? Но ня­кои хора не са уп­ла­ше­ни бли­зо до смърт­та и тех­ни­те ус­т­ни все още пеят мо­но­тон­но „Ами­та­ба“ – бих­те ли ка­за­ли, че те няма да оти­дат в Рая на вър­хов­но­то бла­жен­с­т­во? От­ка­за­ли се от всич­ко, те изоб­що ня­мат по­ня­ти­е­то за жи­во­та и смърт­та. Вся­ка една ми­съл на чо­век е из­г­ра­де­на вър­ху дъ­лъг пе­ри­од на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не. Мис­ли­те на обик­но­ве­ни­те хора са из­к­лю­чи­тел­но слож­ни и имат вся­как­ви при­вър­за­нос­ти. Как може да не са уп­ла­ше­ни в кри­тич­ния мо­мент меж­ду жи­во­та и смърт­та? Ка­зах, че „Ве­ли­ки­ят път е най-прост и ле­сен“ и че мно­го неща са мно­го прос­ти, но се нуж­да­ят от мно­го об­съж­да­не, ко­га­то се ана­ли­зи­рат и обяс­ня­ват в де­тай­ли. Но ако ви се каже ди­рек­т­но, ще сте нес­по­соб­ни да го нап­ра­ви­те и хо­ра­та няма да мо­гат да раз­бе­рат не­ща­та на та­ки­ва дъл­бо­ки нива. Всич­ки раз­би­рат от по­вър­х­ност­та на ду­ми­те, по­вър­х­нос­т­но. Ето защо тряб­ва да ви пре­по­да­вам Фа.

---

---